Георги Парцалев

Рождена дата: 16.06.1925
Пол: Мъж

Десет дни преди избухването на демокрацията – на 31 октомври 1989 г. в Правителствената болница в София издъхва любимият актьор на българите Георги Парцалев, един от малкото наистина народни артисти сред носителите на това висше звание от времето на соца. Веднага из София плъзват слухове за причината за смъртта. Едни вярват на официалната версия за скоротечна левкемия, други се припомнят отдавнашните му страдания от лоша киста, трети твърдят, че го били били по време на първата демонстрация срещу режима в градинката на „Кристал”, а четвърти са твърдо убедени, че посещенията му в една друга градинка – Докторската, където по соца се събират гейове може да е довела до заразяване със СПИН.

Истината, която потвърждават всичките му близки – от майка му, която има тежката орисия да погребе сина си и да няма наследници нито от него, нито от сестра му, до неговите приятели. Сред тях е и последният спътник в живота на краля на смеха на име Петър. Днес той е женен, с две деца.

Поради изчезването на прочутата из цяла София колекция от безценни икони и златни накити на актьора, се води дело между роднините и приятеля, иконом, секретар, озвучител и шофьор на великана на киното, театъра и естрадата. Взаимните обвинения преминават всички граници. Стига се дотам да се твърди, че някой е взел от ръцете на издъхващия маестро седемте пръстена и димантения кръст, които винаги носи.

Нещо, което не отговаря на истината. Не е известно обаче какво точно се случва с неговото имане. Въпреки че не влиза в първия списък на социалистическите милионери, който е залепен с цел „идеологическа диверсия” на американското посолство в София, където фигурира вечният му конкурент Георги Калоянчев, Парцалев също е доста имотен за времето човек. Твърди се, че имал на книжка повече от сто хиляди лева, което в днешни пари е поне милион – колкото пет големи апартамента в София.

Всъщност, двете големи легенди на Сатирата, която са в театъра от самото му основаване през далечната 1956 г. са приятели пред хората, но никак не се долюбват извън светлините на прожекторите. Както сам призна в последното си интервю, Калата е причината за търканията. Той нарече мъртвия си колега „гей, който мрази децата”, а после трябваше да се обяснява, че не бил имал това предвид. Заради близостта на Калоянчев с Тодор Живков, влиянието му в Сатирата е голямо. През последните три години от живота си Парцалев на практика не играе или му дават епизодични роли. Всяко зло за добро, колкото по-малко роли на сцената, толкова повече пари от халтури.

Пацо, както го наричат колегите, и Стоянка Мутафова обикалят като луди България. Не се притесняват да веселят хората по села и паланки, по фабрики и заводи, по ТКЗС-та и АПК-та. Правят огромни за времето пари, сред първите са в София и са почти единствените, които наемат частни шофьори. Бързането от участие на участие обаче им изиграва и лоши номера. Веднъж например актьорът и Стояна зверски катастрофират. Ала се спасяват.

Изобщо, Парцалев е човек, роден с късмет. Съдбата често му помага в най-тревожните моменти и той вади билета за късмета. Така се случва и през 1964 г. Тогава „народната власт” сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Арестувани са общо 26 души – някои от най-изявените представители на изкуството у нас. Делото е показно и участта на привлечените към обвинението за принадлежност към малобройната тогава „секта”, която шета из Докторската градина и Централната баня, е смятана за решена. Тогава се намесва Цола Драгойчева. Тя се застъпва пред Тодор Живков за 7 от обвинените, тъй като се предполага, че те са близки на собствения й син Чавдар – ненадминат професор по сърдечна хирургия и също гей, в чийто апартамент след избухването на демокрацията ще стане първият гей център около видния медик и милионера от Америка Августин Пейчинов, днес също покойник. Малцина знаят, че Баба Цола спасява Парцала и заради факта, че е учил за лекар като сина й.

Именно по тази причина роденият през 1925 г. в Гара Левски и завършил гимназия в Плевен младеж се озовава в столицата на България. Той овладява медицината, ала сърце юнашко не трае и се хваща с шоубизнес, който му е на сърцето.

Разбира се, от това печели цял народ. Незабравими остават фантастичните роли на Парцалев в уникално смешния филм „Кит”, който до днес е свръхточна характеристика на политическите и националните ни комплекси, в „Петимата от Моби дик”, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптера далекогледство”, в „Тримата от запаса”, както и последното му появяване в киното в „13-ата годеница на принца”. Много повече хора обаче са го гледали в култовите телевизионни програми и най-вече в новогодишните класики на Хоча Бояджиев и Нено Цонзаров. Когато 14 години след смъртта на великия комик се разбира, че  наследилите цялото му богатство негови роднини не са платили гроба му, а трябва сестрата на маестрото да бъде погребана в него, цяла България е потресена.

 Налага се също като на Чарли Чаплин, ала не за откуп, а със срам, костите му да бъдат изнесени от „признателните сънародници”, а после отново да бъдат положени. При положение, че само Гунди и Котков са изпращани с такава искрена народна процесия и с цената на масови вълнения, каквито предизвиква и погребението на Парцалев.