Георги Калоянчев се изложи на финала. Не, защото показа, че си е останал малък човек зад голямата осанка на народния артист. А защото лъже.

Мразел бил Парцалев децата, гонел ги. Ще разкажа истината такава, каквато я помня от своя собствен живот, защото се е случило така, че имам близки лични впечатления и от двамата.

Трябва да съм бил на 8 или 9 години. Съпругът на майка ми е актьор от Сатирата и по онова време често прекарвахме вечерите в клуба на театъра – същото онова мазе, което Иван и Андрей впоследствие бяха превърнали в моден клуб.

Та, докато се веселяха нашите с приятелите си, към компанията се присъедини Парцалев. Бях го гледал, разбира се, и на екрана, и в театъра, но за първи път го виждах в живота.

Седна до нас, поприказваха нещо с останалите, аз се намесих в разговора на големите и той, сигурно на майтап, ама аз си мислех, че наистина, с голямо уважение обсъди много теми с мен. Огромното ми притеснение, защото той беше суперзвезда през 80-те, бързо отмина. Посмяхме се много, защото той от сърцето си беше артист и забавен човек.

Накрая извади от джоба на сакото си една своя картичка – черно бяла, и ми написа специален автограф, който пазя и до днес, редом с тези на Робърт де Ниро и на още няколко истински световни звезди.

За Калата в клуба на Сатирата класика е друга история. Идва той, сяда, гледа артистките наоколо и вика: “Ей, остарях. Едно време като седна тук и изброявам – и тая съм я..., и тая...А сега, братя – никоя!”.

Такива ми ти работи...