Лиана Антонова шашна всички, когато преди няма и две години издаде диск на 77, та и го промотира в моден клуб в НДК. Тази година единствената ни поп звезда, която е и писателка с цели 9 томчета, посветени на астрологията, задгробния живот, лечебното гладуване, духовните търсения. Да бъде поне две неща едновременно е нейният стил. И така цели пет десетилетия. Точно преди 50 години тя се превръща в звезда. Но не каква да е, а едновременно естрадна- и кинозвезда.

Лиана е първият произведен у нас секс символ. Заради умението си да говори на немски език, тя става главна героиня на рекламния за българското Черноморие в Германия филм „Старинната монета”. Той е копродукция на България и тогавашната ГДР.

Историята е за немски турист, увлечен по модното по онова време хоби да събира монети, който попада в България на ваканция и в търсене на поредния си трофей, а всъщност намира любовта. В лицето на нашата Лиана.

С апетитен бюст и къси поли, макар вече на 30

софиянката умело влиза в ролята на арт рекламно лице на Златни пясъци, където се развива основната част от комедийния и романтичен екшън с елементи на трилър и фентъзи. Покрай цялата работа всенародна популярност печели и песента „Любовта е море”, която макар и клише, е истински хит. Или шлагер, както се казва по онова време по немски маниер. Авторът на парчето Петър Ступел е същият, който вече е направил удар със „Замълчи, замълчи” – песента от „Любимец 13”, която съперничи по слава със самия филм.
През 1965 г., когато излиза „Старинната монета” той е пълна революция за България не само заради късите пари и нарочно подчертания сексапил на Лиана, но също така като първия цветен и първия ни музикален филм.

Всеки би си помислил, че Антонова би се чувствала щастлива, само че тя никак не е доволна от това развитие на нещата. Сама разказва: „В онова време не ми се разрешаваше да пея, считаха ме за упадъчна певица, обвиняваха ме, че имам западни маниери, а аз нямаше откъде да ги науча. Имах късмет да замина за Виена, пеех в едно вариете. Веднага ми излязаха един куп ангажименти, сред тях тях и концертно турне в Западна Германия. Имах договор и за плочи. Точно когато се очертаваше най-блестящо бъдеще за мен – нещо, което толкова бях чакала, изведнъж се обади режисьорът Володя Янчев и ме покани за главната роля. Благодарих и веднага отказах, защото току-що е дошъл шансът на живота ми. Последва телефонно обаждане от заместник-министъра на културата и за 3 минути ме направи на салата от сорта „за коя се мисля аз, какво си въобразявам, че съм, след като на мен ми се оказва честта да играя главна роля в първия български музикален филм, плюс това цветен, и да не забравям че имам съпруг и семейство – какво ще им се случи, и веднага да си събирам багажа и да се прибирам”, и ми трясна телефона. Нямах шанса да му кажа нито да, нито не. Ударих му един рев. Володя пристигна на летището във Виена след 2 дни и през бариера подписахме договора”.

Цяло чудо е как са пуснали Лиана отвъд Желязната завеса

в началото на 60-те години. Австрия, Западна Германия, да не говорим за последващите й митарствания чак до Америка са абсолютно забранени дестинации за българите, особено пък за бойците на идеологическия фронт, каквито се явяват всичките ни артисти и особено без друго подозрителните жрици на „лекия жанр”, както музикалните критици наричат естрадата. Тя и Леа Иванова с оркестъра на мъжа й Еди Казасян са единствените творци в България, които имат този шанс. За Леа се е чувало, че това разрешение да пътува накъдето й видят очите, особено след като е минала през лагерите на коминустите, няма как да е получено от другаде, освен от ДС. За Антонова такива неща не са се подмятали.
Може би, защото минала 40, тя загърбва сцената, за да се отдаде на нова страст. Окултното! Тя

завършва специално училище за ясновидци

в Лондон пре едно от тогавашните планетарни светила в бранша. И пренася опита си чак до България. Как ли? Ами като издава цяла поредица от книги. Те тълкуват всички теми за духовното израстване, връзката ни с небесните тела, живота отвъд смъртта, но също за по-практични неща, но отново свързани със специфични практики като лечебното гладуване например. Истината е, че именно тя с бестселърите си, появили се с избухването на демокрацията и в първите години след това, образова българите по изброените теми, които се превръщат с времето в национална мания.  
В заключителния епизод от сериала ще напомним за един позабравен вече мъж, който единствен стана естрадна звезда преди Емил Димитров.