За хората, които са по-млади от 30 години, символът на Рождество се нарича Дядо Коледа. За онези, които помнят соца, му се казваше по руски образец Дядо Мраз. Причината беше, че между 1946 и 1989 г. християнството бе отстъпило совето място на атеизма. Всичко това е несправедливо. Не може любимият герой на децата да си няма свое лично име, а да носи название на празник или на хладилник.

Истината е, че в православната традиция Дядо Коледа си има име. То е Васил. Още от византийски времена – епохата, когато на Балканите и в Източна Европа е прието християнството, той е раздавал паричка или нещо друго като символ на новата година на децата. Това е ставало винаги и само на 1 януари.

А не на православната Коледа, която до 1968 г. и нашата църква, заедно с другите ортодоксални се е празнувала на 6 януари. Руснаци, гърци, сърби го правят и досега.
Така че познатото от социализма раздаване на подаръци на Нова година, а не на Рождество явно се е кореняло в отколешната православна традиция, колкото и парадокслано да звучи това на фона на политическите разбирания.

В различните държави с техните различни култури добрият старец носи различни имена. Както разказахме в миналия епизод, за англоезичните той е Санта Клаус или Свети Кольо, ако преведем това на български език.

Северните народи от Европа, които убедиха целия свят, че домът на добряка е именно в тяхната Скандинавия, пък вкарват в джаза около Дядо Коледа и своите елфи от нехристиянската им митология.

Ние, следвайки руснаците, след като избираме Снежанка за придружител на стареца, сме взели и джуджетата от нейната приказка за помощници на раздавача на подаръци в неговата тайнствена работилница за армагани.  

Немците също не се предават. И те се връщат към паганистичните си митове и известно време при тях Дядо Коледа всъщност е наричан и е изобразяван като Один.  Първият, изрисувал образа – мрачноват сивкав възрастен мъж, който гледа страшно изпод вежди е на Георг фон Розен.

Один на практика е нещо като продължение на гръцкия Зевс и римския Юпитер в пантеона на германските племена, преди да се християнизират в ранното Средновековие. Така че не само за нас в България най-важният зимен празник е смесен с езически традиции и обичаи.

Дали става въпрос за сладкиши или орнаментика, всеки народ вкарва нещо от старите си корени в общата християнска Коледа. Специално в случая с Один немците просто преименуват своя ретро празник от готските времена, който наричат Юле.  Същият бог вдъхновява и исландците.

Те пък вкарват в коледната традиция любимия елен на Дядо Коледа – вярно, при тях е кон на име Слейпнир. На стареца е отредена слава като на Александър Велики, който кръщавал на своя Буцефал градове. Сред синонимите, които се използват за определяне на върховния бог Один са такива като Лангбарьор – сиреч Дългобради.

Пак от немците и исландците идва номерът с ботушчето. Според техните поверия в чест на Один на неговия празник в ботушчетата или чорапчетата на децата се пускат моркови, слама и захарче – идеята е, че така ритуално се „храни” споменятият му вече кон. Тази традиция се предава и в Белгия, и в Холандия, че даже в Северна Франция.

Алпийските народи – швейцарци, австрийци, немци измислят и другар за Дядо Коледа. Кръщават го Крампус. През Средновековието не се притесняват от обвинения в гейство за двамата ергени – все пак основният играч е в третата възраст.