В тези богати държави още я има и традицията, подобно на нашите кукери, дуетът да обикаля по улици и къщи и да плаши на майтап дечицата.

Черният Петър, кого ние познаваме от картите, е другар на Дядо Коледа в разбиранията на белгийци, холандци и люксембургци. Той поднасял своите дребни подаръци в нощта на 5 срещу 6 декември, но Реформацията го мести на Коледа.

Понеже като търговци използват най-вече морето за източник на приходи от алъш-вериш народите от БеНиЛюкс нямат идване на добрия старец в шейна, дърпана от елени или коне. Прия тях той идва на лодка, като се предполага, че пристига чак от Испания.

Стародавните традиции са живи, защото според неотдавнашно проучване 36% от хората в Белгия, Холандия и Люксембург си разменят подаръци само в нощта срещу Никулден, 21 на сто го правят само на Коледа, а 26% от холандците демократично правят армагани и на двата празника.

Томте или Нисе са в ролята на Мраз в скандинавските страни. В различните региони около Балтийско море хората си избират как да наричат коледния старец. Цялата работа тръгва от Дания, където до средата на 20-и век искат забрана на празника.

Томте и Нисе се радват на популярност в колониите на малкото, но богато и хитро кралство Норвегия и Швеция, а също и във Финландия. Те изместват Один и неговия празник Юле. В тези страни и до днес украсата за Коледа се прави в староскандинавски стил. При тях местният вариант на Дядо Коледа пристига не на кон, не на елен, дори не на лодка, а върху коза.

На британските острови няма Санта Клаус, а Татко Коледа, облечен в зелена роба. Тя е щедро обточена с кожа с косъм.

Той се появява като образ някъде през 17-и век по времето на старата мома кралица Елизабет, което вероятно не е случайно, ала придобива статус на класика в безсмъртните коледни произведения на Чарлз Дикенс 2 века по-късно.