Господин Воденичаров, ако можехте да се върнете назад във времето, щяхте ли да останете в днешния ден или щяхте да изберете периода преди десет години?

Преди десет години беше по-лесно и по-безгрижно. Бяхме с други колеги, после те поеха по свой път. Сега се налага да влагам повече усилия в работата си. Тогава беше празно поле, сега има много медии. Много възможности в сферата на развлеченията ни отнеха публиката и компютърните игри, готините филми, интернет. Сигурно и ние сме се променили, одъртели сме, станали сме по-отговорни.

Гледате ли Шоуто на Слави?

Да, гледам го, когато имам възможност. Той си се кефи. Прави, каквото открай време искаше – той е сам юнак на коня. Концентрира всичкото възможно внимание в света върху себе си. И все пак още има нещо, с което не може да се пребори. Нещо, което е извън него – гвоздеят в шоуто са гостите. Тях не може да уволни.

Значи не съжалявате за нищо?

Изживях кризата. Доста кофти неща се случиха. Всеки от стария екип в Каналето, с който работих, постигна това, което искаше. Ако бяхме заедно обаче, щеше да се получи по-силно. Разривът не настъпи изведнъж, а постепенно. Получи се заради различния светоглед, различния начин на живот, разликата в целите. Когато нямаше пари - нямаше проблеми. Щом касата се напълни, нещо се случи. Беше адски тъжно и адски тъпо през 1998 – 99г. И говорихме неприятни думи без смисъл.

Богат човек ли сте?

В абсолютно финансови стойности не съм много богат, ако говорим за банкови сметки. Изкараното се харчи основно за техника и за туризъм. Трябва да се бачка, защото има да се изкарват доста пари. Това е в материален план. В духовно–емоционален обаче съм мултимилионер.

На кого завиждате?

На хората, които се развиват добре в нормална среда – западните продуценти, изпълнителите им, които правят това, което им е на душата и печелят пари от него. В България няма на кого да завидя. Дори на Слави.

Имате ли мечти?

Професионалната ми мечта е всичко да ми е в ред. Искам да пробия в голямото кино, да се занимавам със собствени проекти и да правя глупости. Иначе в личен план мечтая да си почина и да се поглезя. По принцип съм мързелив.

Това пък какво означава?

Да не бързам, да имам време да се грижа за себе си. Да си сменя колата, да посещавам повече топли страни. Абе, искам да си се глезя. Все пак нали затова човек живее, за едните удобства.

Кое е най-хубавото място на света?

Най-емоционално и купонджийско беше прекарването ми в Маями през лятото на 1997г. Бяхме с двама приятели, които живеят и учат в Щатите. Беше голяма еуфория – плажове, сърф, сваляне на гаджета, обикаляне на дискотеки. Взехме си един червен Шевролет-кабриолет. Похарчих за наслада 3-4000 долара за 10 дни. А можеше и още.

А някаква мечта, свързана със семейство и деца?

Напоследък все повече си мисля за това като гледам как растат малките хлапета на колегите. Това ще е финалният акорд – камина и 2-3 малки човечета около мен. Има и жена, много готина. Но не съм я срещнал още.