Това научихме на чайна церемония в Пекин. А на чайна церемония в най-изискания токийски квартал Гиндза, недалеч от магазина Мицукоши и досами театъра Кабуки, пък човек трябва да падне на колене пред чая. Да вземе голямата купа, изрисувана с цветя, да произнесе „Осакини” или „Прощавай” към съседа си – чай – най-култовия в света в момента зелен Мача, се пие само с добър и уважаван човек, към когото се и обръщаме, а после с лек поклон и след като сме се вгледали в цветето на съда, го завъртаме два пъти по часовниковата стрелка и веднъж обратно и тогава отпиваме.

Там се сервира със сладки от боб. Във Великобритания пък, където сме пили на мястото, откъдето тръгва следобедният чай в 5 следобед – знаменития Лагнам, се пие черен чай – това е ферментиралият зелен, с цял 3-етажен поднос закуски – от тънки сандвичи с прозрачни резенчета краставички, през малко безвкусните сладки хлебчета коунс, до всякакви петифури. От десет години на мода е да се пие чаят с чаша шампанско, а особено с розе.

С чая, като с всичко, не трябва да се прекалява. Още древните римляни са казали, че „отровата е в дозата”. Та и с чая така.

Първо, трябва да знаете, че по-добър е чаят на листенца, в пакетчета е второкачественият, пресят при производството. Ако все пак си купувате от тях, погледнете срока на годност – смята се, че чаят е най-добър до 6 месеца преди датата, записана на кутията.

Второ, за мъжете, поради възможно претоварване на простатата, не е добре да пият повече от 2 литра чай на ден – в зависимост от чашата ви това са от 6 до 10: обикновено са по 200, 250 или 330 мл.