Франк Синатра

Рождена дата: 12.12.1915
Пол: Мъж

Франсис Албърт Синатра е американски актьор и певец от италиански произход. Той е известен с прозвищата The Voice и Ol' Blue Eyes . Като певец Синатра дебютира през 1937 г. и записва първата си плоча в Балтимор. Има възможността да работи с първокласни оркестри и аранжори: Хари Джеймс, Каунт Бейси, К. Джоунс, Бъди Рич, Били Мей и Нелсън Ридъл. Неговата популярност продължава 60 години.

На 26-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, Синатра печели статуетката в категорията за най-добра мъжка поддържаща роля за изпълнението си в класиката „Оттук до вечността“ (1953) на режисьора Фред Зинеман.
Познат е като филантроп. Помага на Джуди Гарланд включително когато е във финансови затруднения.

Първата жена на Синатра е Нанси Барбато. От нея има три деца. През 1951 се жени за холивудската легенда Ава Гарднър. Неговото име се свързва с едни от най-красивите жени на неговото време - Марлен Дитрих, Лорен Бекол, Лана Търнър, Мерилин Монро. През 1960 среща Миа Фароу. Той е на 45, а тя на 20. Женят се през 1966, но две години по-късно се развеждат. Последната му жена е Барбара Маркс, с която остава до края на живота си.

Макар че през целия си живот той отрича каквато и да е връзка с мафията, след неговата смърт се намират безспорни доказателства в документи на ФБР, които сочат наличието на такива връзки. Освен това през целия си живот той се радва на компанията на принцове, крале и президенти.Ако питате чия е песента My Way, всеки ще ви каже, че това е най-популярния хит на най-голямата попзвезда за всички времена Франк Синатра. Да, ама не. Истината е, че оригиналното парче е на слабо познатия по света и у нас френски певец Клод Франсоа, а названието й е Comme d’abitude. Само случайността я превръща в химна на американеца и неговия най-голям от стотици хитове. Това е най-дълго задържалата се песен в британския топ 40 – две и половина години от 1969 до 1971 г., а янките се влюбват в нея доста по-късно – тя никога не влиза в техния Топ 10.

През 1967 г. известният певец Пол Анка е на почивка в Южна Франция и случайно чува парчето на Клод Франсоа. „Тъпа песен, но в нея има нещо”, казва си американецът, както сам ще разказва после. Той не губи време и отлита за Париж, за да преговаря с нейния автор и изпълнител за кавър на английски. Откупва почти без пари правата за адаптация, запис и издаване. Търговският му нюх е безупречен.

Плаща само 1 долар за всички права

Вече е намислил на кого да го предложи – на Франк Синатра. Очаква истински джакпот. И го получава – парчето ще храни и Синатра, и него, и куп други певци с милиони и продължава да ги носи на техните наследници повече от половин век по-късно.
Пол бързо се връща у дома си. Набързо написва текста. Първо му идват думите, които и днес са в началото на текста: 'And now the end is near' („Сега, когато краят е близо...”). После мисли за Франк и търси неговата ключова дума. Сеща се за интервютата му и непрекъснатото споменаване на „моя това, моя онова”. Така изсмиля заглавието и акцента на песента – „Моят път”. Започва писането в 1 и в 5 през нощта вече е готов.
Уговаря си среща с Франк и „няколко момчета от мафията”, както Анка сам разказва. Виждат се в Маями. Франк е категоричен: „Каква нова песен – мисля да напускам бизнеса. Сините ми очи вече остаряха на 52”. Срещата приключва безславно. Анка обаче е упорит. Търси отново Франк. Намира го в Лас Вегас. И не къде да е.

Гласът на мафията, също като Кичка,пее в „Сизърс Палас”.

Историята, за разочарование на дует „Ритон”, мълчи в коя точно зала на големия комплекс...Та среща се отново Пол Анка с Франк Синатра.„Нека да бъде ледовата ти песен”, призовава той стария си боен другар. Но трябва да мине повече от година, докато се стигне до 30 декември 1968 г., когато Синатра записва великото парче. Щом го пуска в самото начало на 1969 г., стартът е разочароващ – върхът е едва 27-о място в класацията на „Билборд Хот 100”. Но бумът в Англия подсеща Америка, че наистина „в тъпата песен има нещо”, както Пол си е рекъл, щом я чува 2 години по-рано във Франция.
Хитът се превръща във визитната картичка на Синатра, като далеч надминава успеха на неговата версия на друг златен евъргрийн „Ню Йорк, Ню Йорк”. Което ни кара да отворим още една скоба.

 И „Ню Йорк, Ню Йорк” не е на синеокия, а оригиналът е на Лайза Минели

Но нека да се върнем на нашата тема. My Way е пята до смъртта на Синатра през 1998 г. с огромен успех по целия свят. Той записва и доста дуети върху нея, включително със самия Лучано Павароти – най-великия оперен певец на всички времена. Пол Анка също я пее с различни певци – от Хулио Иглесиас до Бон Джоуви.
 Даже Елвис Пресли, завидял за успеха на Синатра, записва „неговия” My Way. Избира неслучаен концерт – участието му е в Хавай и се предава в повече от 40 държави, освен в САЩ, особено в цяла Европа. Само че Елвис е закъснял – годината е 1973 г. и светът предпочита варианта на Синатра.
Стига се дотам, че въпреки Желязната завеса, даже и народните артисти на Съветския съюз Йосиф Кобзон и Муслин Магомаев правят кавъри на великото парче. В България своя версия записва с кадифения си глас симпатягата Боян Иванов, Бог да прости и него.

Измаменото камилче Клод Франсоа умира от токов удар във ваната

Причината е, че се опитва да завие с мокрите си ръце изгоряла крушка в банята. Той загива нелепо през 1978 г., когато е само на 39 години. Израсналия в Монако певец, който продава върховното си парче за 1 долар на Пол Анка заради младежката си глупост – все пак при прееговорите е едва на 28 години, също набира популярност заради песента. Успява да продаде над 60 милиона албума с рекламата, която му прави кавърът на Синатра, подсилен от самия Елвис – т.нар. Крал на забавната музика. Той разкрива, че Comme d’abitude е посветена на първите две жени в живота му –съпругата, която му открадва колегата Жилбер Беко и Франс Гал – певицата, която знаем по нейния личен евъргрийн „воаяж”.