Иван Иванов

Рождена дата: 16.12.1951
Пол: Мъж
Ръст: 185 см.

Макар че завършна ВИТИЗ на „преклонните” 28 години, Иван Иванов още като студент става звезда. Дебютният му филм се оказва провал, но за всички първият му успех засенчва това. Неговият Радо от „Всичко е любов” произвежда Иван Иванов в суперзнаменитост. Русоляв красавец със западняшка визия, който на всички изглежда и звучи като кореняк софиянец, нищо че е от Асеновград, той е нещо ново на фона на дотогавашните ни кинаджии. Няма как ученичките и другите жени да не се влюбят в него, особено след всичките разсъблечени и откровени сцени с Янина Кашева – истинска революция за цензурираното ни кино в далечната 1979 г.Както често се случва в киното, ролята на бунтаря създава калъп или клише за актьора.

Правят го нещо като български Джеймз Дийн. На него приличат героите му от следващата ударна поредица филмови хитове на Иванов – Асен в „Лавина” и Вас в „Комбина” – и на двете места са идеалната евродвойка с красавицата Ваня Цветкова. Поредицата от хитове завършва с „Мярка за неотклонение” през 1983 г., когато Иван е само на 32.
Той се чувства на върха на света. Макар и разпределен от ВИТИЗ направо в София, актьорът изтърпява само по два сезона в Младежкия и Военния театър. По онова време младите актьори трябва да изтраят поне 2 сезона в провинциална трупа, преди да ги повикат в столицата. А някои си остават „на заточение” завинаги. При Иван този проблем го няма.

Неговата откривателка и според някои приятелка проф. Вера Найденова и другата му покровителка проф.Димитрина Гюрова, която е шеф на целия театър в държавата, бдят за фаворита си. Но непокорният младеж решава, че е стигнал до върха и никога няма да слезе оттам. Напуска театъра и е заведен актьор към киноцентъра. По онова време такива са малцина като приятеля му Любо Чаталов и Павел Попандов.

Той се бори хем срещу системата, хем срещу себе си. Вече му е доскучало от ролята на героя любовник, пък и вече не е е тъй млад. Въпреки това приема ролята на младия учен с революционен дух – поредния образ от клишето около имиджа му, в сериала „Нощем с белите коне”, който е тв хит. Нещо по-различно, като самоиронична реплика на предишните му герои красавци е неговият характер в новелата с претенции за филм „Горски хора”. Другите му ангажименти обаче са в поръчкови продукции тип политпросвета – незначителна на фона на Стефан Данаиловата роля в „Борис I”, още по-невзрачна в епоса на деветосептемврийския преврат „Ударът”, както и донеслата първата му награда роля на комунистическия патриарх Благоев

в „Мечтатели”, редом с видната партийка и контингент на Правителствена болница и специалното снабдяване на хотел „Рила” кандидат-члена на ЦК на БКП Цеца Манева. Творческата криза и усещането за край на кариерата сполитат неумолимо звездата. Иванов се състарява изведнъж на 37 години, превръща се в напълно различен човек. И киното го забравя. Апропо, самото ни седмо изкуство изпада в тежка криза след Голямата промяна. На всичкото отгоре в Киноцентъра настъпва икономическа катастроха, а едни от първите съкратени са актьорите, чиито лица са белязали епохата на соца. Звезди до вчера и критици на режима, изведнъж те се озовават на улицата немили – недраги.

През 90-те години култовият Иван Иванов, загубил и статуса си, и физическата привлекателност, е обречен на мизерия. И при соца актьорът не е живял богато, бохемският живот често е водел до финансови дефицити в семейния им бюджет с Петя Силянова – неговата втора съпруга, която е била до него през годините на триумф. Но мечтаният капитализъм се оказва още по-тежък. Като мнозина аркашки, и любимецът на българските жени от началото на 80-те години търси утеха в чашката.
Знаменитият мъж е принуден, за да изхранва що годе семейството си, да приема всякакви неща – от озвучаване до тъпи роли в третокласни холивудски продукции като „Кървав спорт 4”. Две телевизионни продукции, твърде слаби като качество, не успяват да му върнат вкуса към играта и живота. Спасява душата си с писане на стихове и забягване на село. Съдбата обаче не е забравила Иван

Най-големият му фен се оказва мултимилионер. Неговото име е Христо Стоичков. Футболният гений не само е гледал филмите на Иванов. Той знае наизуст репликите му. Оказва се, че докато бил никому неизвестен начинаещ състезател, той се е учил как да бъде мъжкар именно от екранните герои на някогашния секссимвол. Заради всичко това в биографичния филм за себе си, който направи премиера на фестивала в Кан през 2012 г., Стоичков отделя супер много внимание, а вероятно и щедър хонорар, за Иван Иванов. Същата година Модерният ляв предлага на парламента да отпусне спецпенсия в максимален размер за тежко разболялия се по онова време актьор. Неочаквано, известната като социален активист Емилия Масларова скача на предложението се обявява против, както пишат тогавашните вестници. Проблемът е в липсата на осигуряване на Иванов, щом става актьор на Киноцентъра. В парламента, където седят предимно светци, „недоумяват как той хем не е внасял левчета, хем е строил къщи”, пък то става въпрос за селска хижа и соцпанелка.