Астрономи наблюдаваха и анализираха супермасивна черна дупка на разстояние 10 милиарда светлинни години от Земята, потвърждавайки за пръв път теоретичните модели, предаде Франс прес като цитира Федералния политехнически институт в Лозана, Швейцария.

Международният екип е изследвал вътрешните части на акреционния диск около черната дупка, като изследването е 1000 пъти по-детайлно в сравнение със сегашните възможности на най-големите телескопи, се казва в комюнике на института.

За целта са използвани телескопът VLT /Very Large Telescope/ на Европейската южна обсерватория и две "естествени лупи" - галактика и звезди.

Свръхмасивните черни дупки са обекти, гравитационното поле около които е толкова силно, че дори светлината не е в състояние да се отскубне.

Установихме, че най-енергийното лъчение е излъчено от централния район, който се намира на една светлинна година от свръхмасивната черна дупка, и че енергията намалява в зависимост от разстоянието до черната дупка, както това е предсказано от теорията, заяви Александер Айгенброд от института.

Европейските и американските астрономи изследвали акреционния диск, като наблюдавали т.нар. кръст на Айнщайн - четири изображения от твърде отдалечен светлинен източник - квазар.

Смята се, че източникът на енергията на квазарите са масивни черни дупки в центъра на галактиките, където се намират самите квазари.

Материята, обгръщаща черната дупка, е погълната от нея, загрята е и започва да излъчва ярка светлина, което позволява да се наблюдават отдалечени квазари.

Въпросният квазар е на приблизително 10 милиарда светлинни години от Земята. Неговата светлина е отклонена и увеличена от гравитационното поле на галактика, която е 10 пъти по-близо до нашата планета и предизвиква т.нар. ефект на гравитационна леща, известен също като "макролеща" или "космическа лупа".

Когато е комбиниран с използване на телескопа VLT, този ефект, изпозван в астрономията, за да се наблюдават отдалечени обекти, ни доставя детайли с непозната досега прецизност, отбеляза Фредерик Курбен - астрофизик от института и ръководител на проекта Европейска южна обсерватория/VLT, посветен на изследване на "кръста на Айнщайн".

Астрономите си послужили с "микролещи" - звезди в същата галактика, които играят ролята на малки лещи.

Те позволили да се изследва как материята и енергията са разпределени около супермасивната черна дупка в сърцето на квазара.