Силно излъчване от звезда, избухнала през 1843 г., разкрива подробности за процеса, който води до смъртта на супермасивните звезди, предаде АФП, като се позовава на публикация в сп. "Нейчър".

Звездата Ета Карине е в съзвездието Карина и се намира на повече от 7000 светлинни години от Земята. Гледана от нашата планета, тя е най-масивната звезда, и най-ярката след Слънцето в Млечния път.

Каталогизирана е още през 1677 г. от британския астроном Едмънд Халей, а почти четвърт век по-късно астрономите установяват, че Ета Карине става все по-ярка. Яркостта й се увеличава до 1843 г., след което рязко отслабва.

За да обяснят причината за това, астрономите са се обърнали към мъглявина от газ и прах, която се отдалечава от звездата със замайващата скорост от 2,4 милиона км/ч.

Екип от астрономи от Калифорнийския университет в Бъркли, ръководен от Нейтан Смит, е изчислил, че нишките от газ, които изхвърля свръхмасивната звезда, се отдалечават от нея дори с 5 пъти по-висока скорост.

Според учените скоростта и енергията, освобождавани от Ета Карине, показват, че звездата не само изхвърля материя от повърхността си, но вероятно е преживяла и вътрешна експлозия.

Смит казва, че Ета Карине позволява да се наблюдава как умират супермасивните звезди, които в края на краищата се превръщат в супернова звезда. Звездата се разпада, а на нейно място се появява черна дупка, кояго поглъща цялата материя около себе си.

Ета Карине е достигнала 150 слънчеви маси, след което се е свила и след повече от 150 години тежи само 90-100 слънчеви маси. След екплозията си през 1843 г. звездата е олекнала.

Въз основа на този процес астрономите от Бъркли заключават, че някои свръхнови звезди, открити от телескопи, настроени да наблюдават най-ярките звезди, още не са достигнали стадия на Ета Карине.