Таткото Луи Алфонс Гасион е уличен артист – акробат, пришълец в Париж

от северната провинция Нормандия и бивш театрален актьор. Баща му Виктор Алфонс Гасион не е интересен, колкото бабата на бебето – Лонтин Луис Дескан, по-известна като Маман Тин. Маман не е галено като „мамче”. То означава „мадам”, ама не в смисъл на дама, а на съдържателка на бордей – публичен дом.

Майката на бебето Джована, чието име става второ за малката, също е гърмяща комбинация от гени. По професия, ако това е професия, е кафе-певица, каквато ще стане и дъщеря й. Артистичният псевдоним на родителката е Лин Марса. Родена в Ливорно, Италия, от страна на бабата тя е половин италианка и половин берберка – значи арабска бежанка, казано според съвременните разбирания. Айша Саид Бен Мохамед е дъщеря на марокански акробат, родом от Могадор, който е бил женен за италианка.

Бебето Едит определено не случва на семейство. Майката не желае да вижда чедото си след раждането, още повече, щом разбира, че малката е сляпа. Родена дни преди Коледа, Едит остава и без баща, тъй като той пък е мобилизиран в армията. Франция е деен участник в Първата световна война.

Бащата все паксе погрижва да остави бебето на грижите на майка си. Вярно, Айша, която предпочита да бъде наричана с избрания от нея френски псевдоним Ема, не е идеалната баба като се има предвид, че

домът й все пак не е семеен, а е публичен дом

Двуетажният бордей е със седем стаи, които са работно поле за десетина „злощастни момичета”, както обича да казва Маман. Основният контингент са 5-6 хубавелки, които стават като лели на малката Едит. В по-натоварени дни групата на жриците на любовта достигадо 12 и тогава пространството става като дядовата ръкавичка.

Явно последователка на Фройд, десетилетия по-късно и стала световна звезда, вместо да бъде благодарна на слружителките на баба си, Едит ще ги обвини, че е придобила „слаб ангел” и не е можела да се насити на мъже именно заради израстването си в бордей. „Няма от кого другиго да съм научила, че когато момче поиска от момиче, то не бива да му отказва”, полу на майтап, полу на сериозно ще напише певицата.

Всъщност, пак звучи като легенда, но Едит вярва в нея, тя дължи на проститутките и проглеждането си на 7-годишна възраст. Момичетата събират парите, необходими да бъде заведено момиченцето на поклонение пред Света Тереза от Лизьо. По-вероятно е сумата да е отишла за лечение при уважаван офталмолог, но Едит винаги е вярвала в своето мистично изцеление.

Все едно, ако не бяха проститутките на баба й да платят за нейното проглеждане, тя никога не би могла да изпее за „Живота в розово” – първият й мегахит, който се появява 24 години по-късно. За пътя до триумфа – страшен, но славен, съвсем като в стиховете на нашия гений Ботев, който извървява миниатюрната парижнка – четете в понеделнишкия брой на „Всеки ден”.