И Изабел е получавала желаното от всеки друг. Няма съмнение, че мотивът на убиеца е ревност, а заподозрените са много: съпругът-рогоносец, многобройните любовници, наранените им съпруги, измамените купувачи, та дори собственото ѝ семейство. В хода на разследването наяве излизат тайни видеозаписи на компрометиращи срещи на Изабел с известни личности, включително и с главния прокурор Йоахим Харденбах, семейните проблеми на служителите на конната база, опити за изнудване, измами и корупционни схеми, дори престъпления с трафик на хора.

 
Авторката признава, че първоначално романът „Убийството на мистериозната жена“ не е бил замислен за криминале, а историята в книгата се развива в измислена от нея местност. Точно преди отпечатването на романа обаче Неле Нойхаус решава, че ще е много по-интересно, ако действието се развива в града, където живее - Таунус. Според нея читателите не искат да четат полицейски доклади, те искат романи с истински герои, от плът и кръв. Така се ражда идеята за комисарския тандем Оливър фон Боденщайн и Пиа Кирххов, чрез който Нойхаус създава вълнуващите си сюжети.

 
Типично за стила на авторката, историята не се свежда само да разрешаването на конкретния случай, а следва няколко сюжетни линии, като важна роля играят второстепенните герои, всеки от който по някакъв начин участва в събитията, довели до убийството. За разлика от други персонажи от популярни криминални романи харизматичното детективско дуо Кирххоф – Боденщайн води почти нормален начин на живот. Комисарите имат семейство, приятели, домашни любимци, за които да се грижат, домакинска работа, която да свършат. Всичко това на фона на едно нормално градче, разтърсено от редица престъпления. Неслучайно местната полиция, шегувайки се, споделя на авторката: „Неле, ако наистина имаше толкова много престъпления в Таунус, колкото има в книгите ти, тогава щеше да се наложи да наемем поне още 10 човека.“