Дъщерята на дългогодишния директор на Народния театър разказа как красавиците на България минавали през танци и през леглата на Политбюро по пътя към славата пред Площад Славейков:
„Не мога да коментирам работата на баща ми..., който оцеля 14 години като директор на Народния театър, въпреки враговете си. Ясно е, че подобно управленско дълголетие може да се случи само със сериозни приятелства по върховете. Помня, че беше поканил по поръчка на Тодор Живков Ваня Цветкова, тя беше отказала. Няколко години по-късно, след назначаването на Аня Пенчева в театъра, тя беше променила решението си и беше отишла на разговор при баща ми с желание да стане част от трупата на Народния. Той й отговорил, че в момента нямало свободна бройка, като иронично добавил, че Живков не му се е обаждал. Ако му се обадел, веднага щял да я назначи. Ако Ваня Цветкова се беше заинатила и беше поискала от Живков, щеше да е актриса в Народния, но тя не го направи и баща ми не я назначи. Тогава някъде бяха назначени Жана Караиванова и Елжана Попова, които скоро след промените избраха да не живеят в България.

С младите актриси винаги имаше проблем, защото срещу тях винаги имаше съпротива от по-възрастните. Всички бяха с не по-малко влиятелни приятелства от тези на баща ми с членове на Политбюро и ЦК. Чувах вкъщи, че е трябвало да назначи поредната некадърна млада актриса – не всички бяха такива, разбира се, някои имаха талант – която му натрисаха отгоре, но това беше практиката. Отгоре. После тези жени получаваха главни роли, благодарение на женските си умения.Впрочем това се случва и сега. Винаги е имало и ще има директори на театри, както и режисьори, които дават главни роли на съпругите си, независимо от актьорските им качества.