Ако сега е трудно да си мениджър на този театър, то тогава е било силно изнервящо, защото е трябвало да можеш да противостоиш на капризите на един куп жени, които имаха пряк достъп до спалните на големи партийни мъже.  Известен факт е, че Живков винаги присъстваше на абсолвентския бал на всеки актьорски випуск на ВИТИЗ/НАТФИЗ.

Традиционно той танцуваше един танц с примерно най-хубавата или пък най-агресивно амбициозната начинаеща актриса. На този танц винаги питаше тя какво иска и момичетата си казваха. Искаха апартаменти, коли или разпределение в столичен театър. И получаваха това, което искаха. Някои ставаха част от Политбюро-обслужването, други ставаха известни актриси, и така се просперираше в тази гилдия. Имаше момичета от провинцията, които се хвърляха като тигрици на дансинга за да изтанцуват танца-сделка със Живков, въпреки, че не бяха избрани по протокол. Другарят Живков не отказваше танци, нито други отношения. Има поне двайсетина такива момичета през годините. Ако сметнем колко години Живков беше на власт – му се пада по една за всяка година и всеки випуск на ВИТИЗ – около 27. Много от тях са известни и сега актриси. В Народния, както и в другите театри, имаше актриси и актьори членове и кандидат-членове на ЦК – Любомир Кабакчиев и Цветана Манева бяха такива. Властта обичаше театъра. Не беше тайна, че баща ми беше близък с Петър Младенов, който се смяташе за някаква нова вълна в българската политика тогава. Андрей Луканов също не му беше враг. Така и оцеля толкова години като директор – при положение, че по-големият му брат е бил в Белене”.