Уморява ли ви известността, къде бягате, за да си починете?

Ние си почиваме от работата (и свързания с нея шум) по два месеца на морето и около месец на изток. През останалото време-здраво работим!


Как стартирахте с театъра?

Тренингът ми е още от театралната паралелка "4хС" на Николай Георгиев. Оттам имам закалка. Четвъртата година например правихме 24-часов театрален маратон, а аз играех почти във всички представления. Тогава ни бяха поканили за един месец на детски лагер в Италия, в красиво градче близо до Парма. Вечер изнасяхме спектакли, а денем ползвахме тяхната луксозна спортна база. Всеки имаше право да се запише на каквото си иска - аз си бях избрала стрелба с лък и конна езда. Един ден тези бегли умения могат да ми помогнат за някоя роля, кой знае. Даже си спомням, че като завършвахме НАТФИЗ, аз и няколко момичета спечелихме кастинг за масовката на "лошите" в тежка чуждестранна историческа продукция. Във филма покриха лицата ни с качулки, за да не си личи колко фини женици сме всъщност.


Какъв дух трябва да пригежава родния актьор?

Тази грандоманщина, този комплекс на българина - понеже сме малка и бедна страна, дай сега да се докажем навсякъде - са ми чужди. Икономиката всъщност не определя духа. Духът си е дух. Смятям, че е по-ценно да се докажеш пред по-малко, но по-стойностни хора, които те разбират. На мен ми харесва тази държава, приятно ми е да говоря с конкретни хора, радвам се, че познавам определени личности.

Смятате ли, че ако бяхте в чужбина, кариерата ви щеше да се развие по друг начин ?

Аз не искам да живея в Германия, въпреки че е много по-богата и развита държава. Там не бих могла да вирея и по никакъв начин не бих могла да правя изкуство, просто не ги "усещам" тези хора. Или французите с техния шовинизъм - онова, което виждам у тях като изкуство сега, ми се струва много "изчекнато", не чувствам душата. Допада ми интелектуалният климат тук.

Тук обаче пазарът е малък?

Емоцията за мен е една и съща. Като дете сигурно съм си мислела понякога: "Ей тия, звездите, целият свят ги знае!" Бих искала хората да ме познават и тук, и там, но в никакъв случай не ми минава през акъла, че това може да стане с театър. Но за колегите, които се снимат в големи чуждестранни продукции - защо не?! Ето, Христо Шопов дори взе награда с филма на Мел Гибсън "Страстите Христови". Възможно е и ще става все по-възможно.

Оценени ли са театралните актьори в България?

В театъра хората те оценяват по принцип, няма борба за класиране. Когато гледам спектакъл, на мен може страшно да ми хареса, а на моята приятелка - не, но от това не произтича драма. А каква трагедия е да си се готвил години, да отидеш на голямо спортно първенство и да не вземеш медал, защото си от България или пък има насрещен вятър, защото си се контузил или просто нямаш ден. Докато при нас, ако за едно представление не си във форма, на следващото си супер - нещата са поправими. Освен това актьор си за цял живот и колкото по-възрастен ставаш, толкова повече трупаш опит. При нас нещата в перспектива изглеждат все по-добре, а при спортиста са мимолетни - като светулката, която днес блести, а утре умира.