Ще има ли нов сезон на Столичани в повече, в момента по бТВ Comedy излъчват всички епизоди от сериала?
Актьорите сме в почивка, а през октомври ще заснемем сезон, който ще се гледа от март 2014. Сериалът е щастливо стечение на обстоятелствата между нещо, което хората гледат, и нещо, което ми е приятно да правя от гледна точка на партньорството. Защото срещата с Кръстьо Лафазанов е като награда за женска роля. И той като мен беше изморен от театър, хубаво експлоатиран, но това шумно и бързо оттегляне и изборът му само на телевизионно творчество ми донесе облаги. Защото попаднах на мечтания партньор. Мек, деликатен, успява да намали копчето на тази тенджера под налягане, каквато съм аз. Изумителен човек, когото бих искала още да гледам на сцена, но той и дума не дава да се изрече. Но той е на прекрасните 51- 52 години и може би ще ни зарадва приятно. Казват, че сериалът се е превърнал в група от студенти на Стефан Данаилов. Приятно ми , че съм в такава група. Обичам учителя си с всичките му кривици и правици и слава Богу, че го има. Най-хубавото е, че не те мачка, не тъпче егото ти, за да изтръгне най-доброто от теб. Балансиран е, наясно е със себе си, затова е нежесток и некраен. Звънях му преди месец, само за да чуя гласа му и да разбера как е.

Дразните ли се, когато в реалността гледат на вас като на Славея Лютова?
Не, не ме дразни. Нормално е. И слава Богу, че съм реална до болка. Давам си сметка, че всеки известен човек има своите 15 минути слава. Много често си мисля за това как големи български актриси, които са били обожавани от публиката, които са били икони на театъра и киното, сега живеят в забрава само, защото са слезли от екрана и от сцената. Знам, че вниманието и обичта на публиката не е нещо, което човек получава до живот. И не го приемам за даденост. Мога само да му се радвам. Знам, че догодина, когато свърши сериалът, ще съм също толкова неизвестна, колкото всички останали. Хората много бързо забравят. И маймуна да покажеш по телевизора, и тя ще стане известна.

Влияете ли се от слухове?
Иска ми се да следвам принципа на Стефан Данаилов – той приема хората такива, каквито ги вижда, а не както е чул за тях от някого. Това, което човек изглежда в неговите очи, както се е представил пред него. Той обаче може да прости лесно, както бързо избухва. Аз се мръщя по-дълго, но това е защото се мръщя и на себе си, не си прощавам. Не се хващам веднага за модерните градски легенди, не съм пристрастена към мода и поведение. Ако всички полудеят по някаква мода, аз ще изчакам да отмине и тогава ще се заинтересувам.

Как възпитавате  дъщеря си Елица?
Не искам да й оставям впечатление, че съм свръхгерой. Каквато опасност имаше. Все по-смела ставам, за да й кажа, че не съм съвършена, че също имам провали, също плача, имам нужда да ми обясни. Гледам да не съм обсебваща, да намаля изискванията си. Най-шантавото ми изискване е за подредена стая на тийнейджър, което не може да се сбъдне. Както казва нашата обща хомеопатка, по-тревожно ще е, ако дойдеш и кажеш: „Стаята на Елица е перфектно подредена. Тогава ще бъде диагноза. Сега всичко е наред”.

Какво все още искате да направите?
Много искам да пътувам, да имам възможност поне два пъти в годината да отида в друг град, в друга държава. Може би бих отделяла време за кино, а не да се чудя по какъв начин да гледам филми, които харесвам. Иначе за книги и спортувам успявам да намирам време, защото иначе започва да ме боли и душата, и тялото.

Определяте се като амбициозна?
Май така ще излезе, макар че не смятам, че съм такава. Не съм човек, който на всяка цена се старае да постигне нещо. Просто обичам да съм заета и да правя нещо ново и различно. Според стара китайска поговорка вода, която стои на едно място, се вмирисва.

Стига ли ви времето за всичко, с което се занимавате?
Определено не, но повече ми стига, когато съм по-натоварена. Тогава съм, по-организирана и по-мотивирана, веднага подреждам приоритетите си. Иначе когато се разпростреш във времето, има вероятност да го прахосаш. Нека каруцата е пълна, по-добре върви.

Какво обичате да правите, когато не играете?
Много хубаво готвя и всеки ден вкъщи има торта, сладкиш или супичка.

Вълнувате ли се от протестите по улиците?
Интересно ми е какво ще се случи. Искам да ми е ясно, но една революция никога не е ясна. Да видим как ще приключи. Тя не може да не се отрази на живота ни по някакъв начин. Разбира се, много искам да не се стигне до насилие. Много са причините, които могат да те изкарат на улицата в тези дни. Много са причините да не ти е комфортно, да те стяга тук-там. Махатма Ганди, когото много уважавам, казва: „Промяната, която искам да видя в света, започва със собственото ми порастване.” Тя не се дава даром, трябва да се измине, изживее, преболедува.

Ще почивате ли това лято?
Иска ми се да гледам отсреща едно безкрайно синьо море и никой да не ме закача. Много ми се почива, въпреки че не ми беше от най-тежките сезони. На 20 и 21 юли ще представим с Владо Пенев пиесата Дуети в Българския културен център в Лондон. Там сега е дъщеря ми Елица, която е на езикова ваканция. Много ми домъчня за нея.