EВРО 2008 очаквано предизвика голям интерес, въпреки че нашите не се класираха. Фактът, че първенството не бе предавано по БНТ, а по Диема предизвика гневни реакции. Но в цялата тази каша има нещо положително. Екипът на частната телевизия се справи в пъти по-добре, отколкото биха го направили изпитаните бойци от държавната. Основен принос в отличното представяне на Диема има водещият на студиата за мачовете Ивайло Даскалов – последната изгряла ТВ звезда в България.

Как оценявате представянето на Диема на Евро 2008?
Целта ни бе да покажем на зрителите нещо по-различно. За съжаление все по-малко фенове се интересуват от същината на продукта за сметка на скандалите и интригите. Заради това се концентрирахме изцяло върху спортно-техническите детайли на футбола. Дали се е получило или не – нека да кажат хората.

А лично от себе си доволен ли сте?
До голяма степен представянето ми на екрана зависи от колегите. Благодаря им за съдействието. Но имам още много да уча в професията. Отговорността е огромна.

Преди първенството нещо притесняваше ли Ви?
Колкото и нескромно да звучи – не. Опитът, който придобихме не само аз, но и останалите момчета от екипа, ме кара да бъда оптимист. Ние работим интензивно от доста време.

С какво печелите зрителите?
Стремим се да поднесем информацията по интелигиентен начин. Най-важното е човек да изпитва удоволствие от това, което прави. Със сигурност има и хора, които не ни харесват.

Как гледате на това, че за първи път национална телевизия не можа да излъчи шампионат от такъв ранг?
Не мога да коментирам. За нас е важно зрителите да са доволни от работата ни. Другото не ни интересува.

Какво е мнението Ви за Евро 2008?
Хареса ми стила на игра на повечето отбори. Приятно съм изненадан от Холандия, която показа изключителен футбол. Хърватия и Португалия също се представиха добре. Както и през 2004 г. отново тим от Балканите – Турция, демонстрира отборен дух и изобилие от талант. От футболистите ми допадат Златан Ибрахимович, Кристиано Роналдо.

Имаше ли място България на първенството?
Много ме е яд, че не се класирахме, защото настроението на хората, когато присъстваме на подобен форум е коренно различно. Вярно е, че в момента българския футбол бележи регрес. Но в квалификациите играхме на ниво срещу тимове от класата на Холандия и Румъния, които пък регистрираха чудесни резултати в Австрия и Швейцария.

Ще се класираме ли на Световното?
Оптимист съм, въпреки, че групата ни е трудна. В нея присъства световният шампион Италия, тимът на Ирландия, в който основните играчи се състезават с успех в Англия. Грузия победи Шотландия наскоро, а Черна Гора не е аутсайдер от типа на Сан Марино или Андора.

Как решихте да се занимавате със спортна журналистика?
Целият ми живот досега бе свързан със спорта, в частност с баскетбола. През есента на 2004-а постъпих в Диема благодарение на Веселин Василев, който ме одобри на проведения конкурс. Коментирах баскетбол две години, а след това се насочих към футбола.

Има ли нещо, което трябва да се промени в спортната журналистика?
Културата на хората е такава, че всеки се интересува от скандалите, от жълтите писания и се обръща по-малко внимание на същността на играта. Но се надявам, че един ден това ще се промени. И на феновете ще им бъде интересно да дискутират качествата на даден футболист, а не да се интересуват каква кола кара.

Разкажете повече за себе си?
Имам тригодишен син, казва се Валентин. Аз съм най-щастливият човек на света, защото майката на детето ми е прекрасна жена и много я обичам. Заедно сме вече шест години. Мисля и за брак. Това всъщност трябваше това да бъде изненада. Но когато Надежда прочете интервюто, вече ще знае какво съм намислил, така че няма проблем.

А в професионален план?
Дълго време се занимавах с баскетбол, юноша съм на ЦСКА. Стигнах и до мъжкия тим. Впоследствие научих много от Росен Барчовски и Любо Борисов, което ми помогна да замина за САЩ. Там учих педагогика и се състезавах в колежански отбор в Питсбърг.

Как се забавлявате?
С жена ми обичаме да ходим на театър. Имаме традиция веднъж в месеца да посещаваме  различни постановки. Неотдавна гледахме Вечеря за Тъпаци, в която Иван Бърнев направо ме накара да се смея със сълзи. Иначе любимият ми актьор е Георги Русев.  Тук е моментът да кажа, че мой кръстник е друг артист - Георги Наумов, с когото си прекарвах страхотно, когато бях малък.

Какви са амбициите Ви за бъдещето?
Свързани са с професията и семейството, със сигурност искам още деца.