Даниел Вълчев: ГЕРБ помага на Първанов
02.04.2012 09:29 | Видян 4960 пъти | Гласували 2
Защо Ви е да се връщате в политиката?
Истината е, че не съм я напускал. От 2009 г. не го правя партийно, а по други начини. Един от тях е Юридически барометър – издание, което правим на половин година с екип от колеги. Изследваме как се развива законодателството.
И откривате забавни неща?
Не зная дали е точно забавно. 14 пъти например е променен само за 2 години кодексът за социално осигурявне. Това означава, че министърът на труда и социалната политика не си е на мястото. Като види поредното предложение – все пак са 7 на година, не се ли сеща, че току – що е ремонтиран кодексът, а направо го внася за разглеждане в Министерския съвет? Там пък не прави ли впечатление на премиера какво се прави? После в Народното събрание, когато разглеждат в съответната комисия поредното предложение, не им ли хрумва, че предишното още не е влязло в сила, а идва друго?
При данъчно-осигурителния кодекс промените са средно по 5,3 годишно... Като разказвам това, искам да стане ясно, че върша публична дейност. Използвах времето извън голямата политика и за други важни неща: написах и издадох книга с разкази, взех повече часове като доцент по обща теория на правото, защото като министър не можех да си позволя повече от 2-3 часа. Включих се в Инициативния комитет в подкрепа на Меглена Кунева. Това беше първата кандидатура за президент и постигнахме важен резултат с нея, понеже двете големи политически сили бяха принудени да извадят прилични кандидати, а не партийни рогачи.
Това беше успех! За първи път видях кампания, която се самофинансира. Дълго време сме се заблуждавали, че трябва тези неща да се правят като при късния социализъм. Освен това, не се наложи да се пазарим с различни брокери на гласове, както правят партиите при всички избори. Оказа се, че Кунева успя по естествен път да намери верния слой, който може да се идентифицира с определени ценности на културен принцип. След като всичко това е възможно, значи трябва да се търси национално преставителство за тази доста голяма група хора. Това и прави нашия проект политически. ГЕРБ също така възникна. Обикаляме много страната и хората често ни питат защо не направим партия. От една страна, в България вече има трицифрено число партии.
От друга страна явно има нужда от един подобен голям и дългосрочен проект в България. Защо? БСП се оказа относително стабилна голяма партия вляво. В останалата част от спектъра всичко е много подвижно. Логиката говори, че след като има стабилна левица, трябва да има и проект, чрез който богатите хора да направят и страната богата. Това е класическа десница – обратното на БСП. ГЕРБ даваха добри сигнали за нещо такова, но политиката им във всички области се оказа твърде непоследователна. Фен съм на Дянков, когото смятам за положителен герой, добре се справя.
Но в останалите ресори се вижда едно – липсват секторни политики. В здравеопазването на практика нищо не се направи. В социалната област не могат да разберат, че проблемът не е толкова възрастта за пенсиониране, колкото ранното пенсиониране на определени големи групи хора – военни, полицаи, миньори. Нямаме против да имат тази привилегия, но за да я използват, трябва да плащат по-големи осигуровки. Може да стане с доплащане по формула – ако човекът със стандартен стаж плаща 30 лв. на месец, те да дават с пъти повече.
Това е социална справедливост. Трябва ранното пенсиониране да се плаща от миньора, полицая, военния или от неговия работодател, но не от всички граждани. Трябва системата да се направи така, че да не бъде толкова апетитно ранното пенсиониране. То достигна най-голям разцвет при Жан Виденов, когато 800 000 души – всеки трети работещ, имаха право на него и всички видяхме какво стана с държавата.
А в образованието всичко ли е наред?
Там имаше един пробив, за който трябва да похваля Сергей Игнатов – приемането на Закона за научните степени. Крайно време беше да се определят от университетите, а не да бъдат приемани като държавни длъжности. Нещата обаче не се получиха в Закона за училищното образование. Аз направих един такъв, когато бях министър, даже го вкарах в Народното събрание, но не стигна време да се приеме. Завещах го на Фандъкова, която го преправи и тъкмо щеше да го внесе, стана кмет.
Сергей Игнатов обещаваше да го пусне за половин година, след като беше избран за министър, минаха повече от две. Не съм голям оптимист, че в парламента ще го приемат до края на мандата. Причината е, че много хора са засегнати. Иначе мерките са правилни: основно образование до седми клас и 2 гимназиални етапа – до 10-и и до 12-и клас. За да се наложат реформите обаче трябва воля, каквато очевидно липсва. Другото, за което се колебая дали да похваля министъра е издръжката на универитетите според рейтинга на специалностите, което аз започнах като проект, а той продължи.
Тези рейтинги не са ли смешка, след като полицейската школа в Симеоново е втора по архитектура, не по право например?
Примери могат да се намерят, но идеята като цяло е правилна. Важното е обаче и по какви критерии се реализира.
НАЙ-НОВИ
Силвестър представи Alchemista в...
Мария Силвестър представи в най-ексклузивния у нас...
Престъпление е да караш пиян и то за...
„Димо е голям пример как човек, който сбъдва мечтите си,...
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !