Днес, романтичният бунтар на родното кино Иван Иванов празнува 60-годишен юбилей. Българското киноизкуство от края на 70-те го чакаше и той се яви.
Някой трябваше да олицетвори в плът и кръв духовната драма на едно поколение, обхванато от неясно морално безпокойство, което не можеше да се изразява свободно. За живот го извика сценаристът Боян Папазов.
Избра го режисьорът Борислав Шаралиев. Когато избухна бомбата „Всичко е любов“ (1979) кариерата на току-що завършилия студент по актьорско майсторство с баналното име Иван Иванов направи вертикално излитане в българската култура, за да остане в звездна орбита и до днес.
След премиерата на филма, носещ най-хубавото заглавие в българското кино, в него неистово се влюби тогава целокупното тийнейджърство. Момчетата се идентифицираха със сдържаната му ярост и суровата безкомпромисност. Девойките припознаха своя дългоочакван принц – дръзко мъжествен и нежен, неустоимо синеок.
След Апостол Карамитев и Стефан Данаилов Иван Иванов безапелационно стана новият секссимвол на българското кино, колкото и този термин да беше премълчаван по „некои“ съображения.
Съображенията отпаднаха, но символът остана – натежал физически, но с непроменима същност: романтичният бунт на нравствената личност срещу фалша на системата или по-широко – срещу битовите и социални ограничения на битието.
През годините Иван Иванов остана верен на простата истина, че „всичко е любов“ и тя го пренесе като Ноев ковчег през потопа на българското кино…Честит юбилей!
Източник: Всеки ден