Имате ли истински приятели? Какви са близките ви хора?
Да, имам. Това са Стояна и Румен, с които изживяваме и добрите и лошите моменти заедно. Близките ми хора са изключително специални за мен.

Чувствате ли се уверена като родител, от какво искате да предпазите дъщеря си?
Човек като стане родител, започва да се страхува. И това е до живот. Няма човек, който да не трепери за децата си и да не иска да ги предпази от всичко. От тях самите най-вече. Защото те в тази възраст са си най-големите врагове. Виждам го и по дъщеря ми. И тя мисли, че морето е до колене като другите. Не мога да седна да я пазя. Правя каквото мога - говоря с нея, гледам да съм част от живота й, да ми има доверие.

За какво тъгувате?
Тъгувам за времето, когато нямах толкова отговорности. За времето, когато, както се казва: ”тати носи, мама меси...“. Спомняте ли си онези години - детските и тийнейджърските - за нищо не се тревожехме, за нищо не се интересувахме, гледахме кога нашите ги няма вкъщи, за да излезем навън с приятели.  Най-голямото прегрешение в онези години беше да се скрием в градската градина в Айтос /така я наричахме тогава/, да изпушиш една цигара. Кой ти се интересуваше от новини, от ДДС-та, данъчни проверки, от „реформи”. Хубаво време беше. Безгрижно.

Има ли морал във фолка?
Има, разбира се. Но как да го забележиш? Ако изсипеш един камион боклук някъде, можеш ли да ме убедиш, че отдолу полянката я има и е много хубава??? Кой ще ти повярва? Правят се и  хубави песни, съдържателни, дайте да не си кривим душите. Но в последните няколко години се изпяха тъпотии, които върнаха жанра в 90-те т.е. в началото - кючеци, текстове, които нищо не казват или възпяват мачото, мутрата, дрогата, ако щете. Това ли са новите морални ценности. Аз това не го разбирам.

Срамувате ли се понякога от Ваши колежки?
Не наказвам себе си заради нечии глупости. Но...може и да сте прави. Когато се лепят етикети върху целия поп фолк, заради това, че някой няма реална представа за възможностите си и няма свян за нищо, само и само да бъде забелязан, да...срам ме е. Това е прът в колелата на всичко, което е постигнато досега в бранша. И  всякакви изрази от рода на „времената се менят”, „хората са други”, „ поколенията са нови” са голи оправдания. То, като кажат един път, че сестра ти е к...а - върви доказвай, че нямаш сестра. Така е. И преди малко се опитвах да обясня, че има морал в поп фолка. С какви очи???

На всяка цена ли постигате успехите си?
Никога. За мен целта не оправдава средствата. По-добре да не постигна това, което искам, но да не плащам със съвестта си или с наранените чувства на хората, които обичам.

Помните социализма – бяха ли тогава хората по-съвестни?
Помня го, разбира се. Детството и ученическите ми години минаха при социализма. Дали са били по-съвестни хората - не знам. Като че ли бяха по-дисциплинирани и отговорни. Имаше и ред и се спазваше. И важеше за всички. И спокойствие имаше - аз не знам майка ми и баща ми да са се страхували да ме оставят да играя до тъмно.  Времето беше такова – правиш, каквото ти се казва. По-скоро хората тогава не бяха толкова притеснени „за утре”. Знаеш, че имаш работа, неголям доход, но сигурен, можеш да си направиш планове. С две държавни заплати се хранехме, обличахме, ходехме и на почивка. Сега ежедневието стана въпрос на оцеляване за много хора. От друга страна очевидната демонстрация на лукс и пари от страна на някои дразни страшно много и оттам идва озлоблението, агресията.

Кое според Вас е нелечимо?
Човешката простотия.

Кое е непростимо?
Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш...