Един от най-добре измислените празници е Денят на народните будители 1 ноември. Фандъкова изчисти 27 от паметниците на Алеята на класиците в Борисовата градина и обеща до 24 май всичките да бъдат стегнати: с буквите, с очилата и дори с главите от бронз, които им бяха задигнати през последните 20 години.
Основният въпрос, който поставя Денят на будителите е докъде сме я докарали в духовно отношение?
Ами до под кривата круша, ако направим личностен преглед. Как ви звучи следният пример: преди повече от век председатели на народното събрание са били двама безспорни народни будители като дядо Петко Р. Славейков и Захарий Стоянов. За да стигнем днес, уж се развиваме, до карикатурата леля Цецка. Проф. Вучков я нарече “плевенска махленка” и с право. Само дето госпожата дори не е от Плевен, а от някакво село в съседната област. В което не би имало нищо лошо, ако не беше от онази нетърпима порода на принадлежащите към АПК членове на БКП, каквато съвсем естествено леля Цецка е била. Срам ни е от такъв председател на парламента!
Все едно, като направим сравнението между нея и старите будители, няма как да не признаем колко беше прав Бойко, когато рече чак в Америка: “Кофти човешки материал ни е останал в България”.
Язък, че после генералът се оправдаваше, че не е казал това мрачно, но правдиво прозрение или не сме го били разбрали. А ние съвсем правилно си го разбрахме и поради това и него щяхме да наречем народен будител, понеже ни алармира за проблем, който се правим, че не забелязваме!