„Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите!“ - написал Салвадор Дали на Федерико Гарсия Лорка.   Всеизвестна е тази любов между двама от най-големите ексцентрици на миналия век - Дали и неговата Гала. Тя оживява в романа "Гала и Дали. Неразделните"(Емас). Силвия Франк (всъщност прозвище на писателска двойка) ни разказва за техните взаимоотношения от първите им дни на взаимно откриване в каталунско рибарско градче до достигането на Дали до голямата слава. Книгата поставя началото на "Вечните двойки" - нова поредица исторически романи  в духа на популярните колекции "Музи" и "Бунтарки", само че с фокус върху емблематични любовни истории най-вече от света на изкуството. И съвсем в духа на романтичния Свети Валентин. 

Краят на Първата световна война е оповестил началото на ново време не само в икономическия и политическия живот на Европа. На сцената на културата също ври и кипи – освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния хляб, твoрци търсят нови вдъхновения. Ако реалността не е достатъчна, защо да не ги намерят отвъд, в сюрреалното? В тези години на кипеж една млада и интелигентна жена е оставила с болка опустошената си родина и е намерила своето място в центъра на културния водовъртеж на Европа – Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е дори рожденото си име Елена на Гала, но винаги ще ѝ липсва снежната безбрежност на руската степ. В тези години един млад мъж, Салвадор, в малък каталунски град, далеч от кипежа на голямата Европа, е отхвърлил обучението в Академията на Мадрид и рисува в свой собствен стил, вдъхновяван от красотата на средиземноморския бряг, свързвайки реалност със сън и мечти. 

Съдбата среща Гала и Салвадор, севера и юга, тя – женена и 10 години по-възрастна, той – млад и свободен, и ги свързва в една невъзможна любов. Тази връзка не успяват да разкъсат нито житейски трудности, нито злонамерени хора, „докато смъртта ги раздели“. Гала и Дали, Неразделимите. „Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз“, казва Салвадор Дали.