Като цяло се чувствах много добре в костюма на Ангела и ако бях в него в участието си преди две години, нямаше да го свържат толкова с мен, сега се откроих повече като жена. Но всяко нещо с времето си. И особено заради самата песен смятам, че това беше най-правилния костюм като внушение от сцената. 

- Спомена, че си изкарала наскоро ковид, но за щастие сравнително леко... Подозираш ли къде и кога си се заразила?

- Да, изкарах ковид сравнително леко, но този вирус хич не е за подценяване. Чудя се, честно казано, на толкова много хора, които казват, че това е просто грип и т.н. Предполагам, че се заразих от срещи с хора, които за съжаление няма как да бъдат ограничени до такава степен. Но имам конкретно предположение, че това се случи в университета, защото още първата седмица, когато стартирахме, изведнъж положението от последните няколко месеца беше такова, сякаш ковид не съществува.

Тази рязка промяна в ограничителните мерки, отпускането на хората, доведе до това. Помня и миналата година, когато дядо също се разболя - лятото отново имаше затишие, все едно нищо не съществува, и после в един момент всичко се струпа наведнъж. За съжаление много хора покрай мен си отидоха, по-млади също и лошото е, че в същото време няма как и живота да спре. 

- Хората сме адаптивни същества, за добро или за зло, но крайностите никога не са добър съвет, каквато и да е ситуацията, особено пък ако е жизненоважна. Ти не си стигала до болница, нали?

- Да, Слава Богу, бях си вкъщи. Имах си симптоми, изкарах го, не беше от най-леките боледувания, но можеше да бъде и много по-зле. Вярвам, че това е ситуация, която независимо как ще се развие, трябва да ни направи по-предпазливи и към себе си, и към другите. Независимо дали говорим за ваксинирани или неваксинирани хора. Защото аз лично не съм съгласна и с това, че тези, които още в самото начало се ваксинираха, започнаха да си ходят навсякъде, което не мисля, че беше правилно.