Много хора се затрудняват да разказват успешно вицове, тъй като се фиксират върху някой забравен момент от разказа. Нашият днешен лайфхак е посветен на избягването на този проблем. Ще ви разкажем и някои интересни неща за вицовете. Според Александра Архипова, която научно се занимава с тематиката, за да запомним и след това лесно да разказваме вицове не е нужно да помним всеки детайл. Всички сме чували един и същи анекдот, който различни хора представят по различен начин. То е точно поради това.
Важното е човек да запомни увода, който дава рамките на сюжета, и героите - най-често са двама, по-рядко трима, а също и финала. Пълнежът вече е възможност за импровизация. Така вицовете, особено старите, стават класически и вечни - непрекъснато се обновяват от новите разказвачи.
Понеже главите ни са пълни с безсмислено инфо, социалните мрежи опростиха вицовете, за да ги помним по лесно и наложиха тренда на т.нар. one line joke. Най-младите искат още по-голямо опростяване и така вицът се свежда до визуализация - картинка или две свързани, които казват всичко с кратък надпис: едно фото с цената на 1000 думи. Добър пример е нет-шегата, която пуснахме покрай Нова година - снимка на близнаците братя Аргирови, като под единия пише 2020, а под другия - 2021 г.
Често смехът, който пораждат меметата е първичен и затова най-искрен, докато понякога разказаният виц поражда само крива усмивка.
Връщайки се на старите вицове, за които споменахме, изследователката на вицове Архипова, която е рускиня, е открила удивително сходство между политическите вицове в страните в цяла Източна Европа плюс Куба от времето на соца. Много често това е една и съща история, в която просто името на главния герой - първия партиен и държавен ръководител, се заменя със съответния за държавата. Апропо, този модел върви и сега, стига Путин да бъде наречен за удобство Борисов или Орбан например. Още повече, старите соц.вицове, предвид новите авторитарни режими, са в Ренесанс - възраждат се за нов живот.
Сравнявайки нашите с руските вицове, трябва да кажем, че не само политическият, но и битовият хумор е почти идентичен. Просто техните Володя и Маша, у нас са се превърнали в Иванчо и Марийка.