Миналата година превърна говоренето по мобилните ни и другите телефони и с всякакви други средства за комуникация се превърна в основен начин за общуване. Днешният ни лайфхак е посветен на това как да извличаме полза от цялата тази работа, защото и тук си има чалъми. Според изследванията на учените 2/3 от разговорите по телефона могат да се развият в пълноценно общуване и да доведат до срещи - делови и/или лични.
Опосредстваната от апаратите комуникация има някои клопки в сравнение с нормалната очи в очи. Имаме много по-малко време - според учените броени секунди, да направим добро впечатление, а от друга страна - липсата на директен контакт на една ръка разстояние прави човека много по-склонен да използва тежки думи и да къса връзки. Динамизъм обаче не означава бързо говорене, което трудно се разбира, защото това създава ненужно напрежение в търсения и убива шансовете ни да получим онова, което действително желаем.
Някои хора предпочитат този вид комуникация и от притеснение. А то е да не бъдат манипулирани. Всъщност обаче това е измамна сигурност.
Има няколко хватки, които да помогнат. Първо е владеенето на гласа. Високият регистър говори за психологически проблеми, за неувереност, за притеснение. Стремете се да уловите по-ниския регистър, с което ще внушите своята стабилност.
Постарайте се и за по-приятен тембър, без да е прекалено поставен или изкуствено звучащ гласът ви, защото това ще направи впечатление при последваща лична среща и ще разруши създаденото добро впечатление от непряката комуникация по телефона и създаденото посредством това предварително доверие.
Другият лайфхак е малко неочакван за мнозина - според психолозите и треньорите по шпионски техники като Йордан Начев, който е писал по въпроса и ни даде някои идеи по темата, няма нищо страшно, даже е важно ние да дадем старт на комуникацията.
Който търси, всъщност има първоначално стратегическо преимущество. Особено, ако неговото позвъняване е неочаквано за приемащия. Разбира се, при това трябва да спазваме елементарните правила, които поради опростачването започват да намаляват силата си, но все още важат - да не безпокоим хората на празници и в часове за почивка, ако това не е задължително наложително. В противен случай, ефектът може да бъде обратен.
Понякога обаче, ако рискът е правилно преценен предварително, може да донесе дивиденти от създаваната по този начин близост, интимност. Изводът: моментът на изненадата е печеливш, но трябва да сме пресметнали дали ще бъде приятна, иначе ще изгубим стратегическото си предимство.
Основното предимство на търсещия е неговата възможност за предварителна подготовка!
Тя изисква формулиране на основната цел, на основните въпроси, на които се цели отговор ДА, както и на детайлите. Като журналисти съветваме - добре е да имате поне 70% увереност какъв отговор ще получите, преди да сте задали въпроса си, за да имате силата на своя страна. И да не задавате някой, който със сигурност ще бъде отхвърлен, защото така ще предадете иницативата на другата страна.
Подборът на думите е доста важен и засилва посланията за разлика от личната комуникация на една ръка разстояние, при която повечето хора възприемат 90% мимики, жестове, елементите на невербалната комуникация, средата и контекста, вместо същината на онова, което им казваме. Също така подборът на думите е от съществено значение, тъй като при телефонното общуване вниманието на събеседника се задържа по-трудно - той е в друга среда, дори да го виждаме от другата страна на линията, не само да го чуваме. И има много повече неща, които да го разсейват, отколкото, ако сме в или на границата на личното му пространство в реалността.
По-динамичната комуникация през апаратурата обаче трябва да има идеята, че опосредстваният контакт дава възможността на онзи, от когото се иска нещо, по-лесно да каже НЕ. Затова трябва да бъдем по-конкретни и по-малко обстоятелствени.
По телефона човек по-лесно да излъже, да спести част от информацията, да прикрие нещо важно от нея - при живия контакт това е много по-трудно за правене от единия и за улавяне от другия. Динамиката, темпото, което въведем, би могло да бъде нашата застраховка срещу това - малцина имат толкова бърза реакция, че да се справят с добре подготвена психо - информационно - комуникационна атака, която сме подготвили добре.
За да обезоръжим другата страна, има два лайфхака. Които мнозина използват и без да ги знаят, да са ги изучавали или тренирали, но е добре да го правим съзнателно и добре обмислено, след като вече го научаваме.
Едното е активното слушане - вмъкване на изрази на одобрение и умерени възклицания, които от една страна накъсват отговорите на другия, т.е. ни дават идеята за контрол върху развитието на беседата, но от друга не го дразнят - не се таксуват като прекъсване.
Другото, което хората обичат да чуват, най-често абсолютно подсъзнателно, е да повтаряме нещо, което са казали - най-често това е добре да бъде последната им дума. Така се чувстват слушани, не просто чути, чувстват се разбрани - огромният дефицит на хората в наши дни - ако този ефект се получи, значи сме ударили джакпота.  И ги склоняваме по-лесно към желания от нас отговор.
Когато не ни виждат, а имаме разговор с нелек събеседник или по-високопоставен от нас, понякога инстинктивно ни идва да станем на крака, докато говорим. Всъщност е добре да тренираме това в себе си и да го правим обмислено, за да отпускаме напрежението в нас и то да не се усеща, за да поддържаме своето стратегическо преимущество.
Всички изброени техники важат с пълна сила и в обратната роля - когато някой нас атакува по телефона или другите комуникационни средства. Те важат и когато говорим по любов, и когато го правим по бизнес - и в двата случая става въпрос за война на умовете и сърцата.