По-приятната задача на компютъра и телефона е да отделите, ако трябва и цял ден, за да подредите снимките си. Обикновено, за да освободим място за нова порция фотографии от времето, когато пътувахме, безразборно пъхахме всичко по папки, но без да имаме време да категоризираме фотосите. Сега ни се отваря чудесно време да го сторим. А без съмнение всеки от нас, освен вирусолог,каквито станахме всички във Фейсбук, има и артистичната същност на топфотограф - съвременните смартфони ни правят майстори, като ни помагат с леко барване на цветовете, нюансите, контрастите. Та се получават снимки като някогашните така прочути при соца японски календари и фототапети. Дето се вика, сега точно цъфтят и японските вишни, които имаме тук - тами в София, не само в хотел Маринела, та съвсем го докарваме на декорация.

Освен практичната страна, връщането назад към моменти, в които сме се чувствали щастливи другаде, е прекрасно и за психиката. А тя е първа жертва на карантината. Което пък си е нормално - здравият  ментално и физически човек винаги се стреми към свобода, а затворът го поставя пред душевни терзания. Което нерядко избива на домашно насилие, битов алкохолизъм и междусъседски войни - нищо хубаво, както се вижда. Вместо това, заредете се положително като мислите за хубави неща и места, а в момента няма по-сигурен и прост начин от подреждането на фотогалериите. Та, ако търсите и публика, което също е типично за затворения човек, хеле във времето на манията за известност, споделете личното си снимково творчество и се радвайте на лайковете на приятелите.