Ступор ми се случи в Японския още веднъж. Беше последната публична поява на Тодор Живков приживе – трябва да е било есента на 1998 г. Той вече не разпознаваше никого, даже близките си, лафеше си по наборски със Зографски, който му беше батко, а на излизане най-сензационно изведнъж се озари и се насочи към мен и Сашо Йорданов – директора на Визаж и първи манекен в българската история. „АААА, Сашо, как си, е, как е ДСО Рила, ха-ха-ха”, каза Живков с добре познатия глас и кикот на пръв партиен и държавен ръководител от предишното време. Сашо веднага му отвърна нещо в духа на същото време, завършвайки фразата с „другарю Живков”. Всички наоколо бяха шашнати, за мен да не говорим.

Не знам защо, но се сещам и за сватбата на Сашка Васева в култовата зала София на хотела, с кумове Илияна Раева и Наско Сираков и със специалното участие на продуцента Пайнер и неговата съпруга Мария Димитрова - Пайнер, за която накрая се разбра, че май не е платена сметката, което стана повод за медийни войни.

В следващите години Японския, Кемпински или Кемпи, както го наричаха различните хора, се превърна отново в магнит за богатите и известните. Съсредоточие на срещите им стана виенската сладкарница, откъдето ВИП-овете се качваха направо на Панорамата.

Имаше клубни карти, като бях доволен, когато ми връчиха моята с номер 100. Все пак 92, доколкото помня, беше тогавашния млад лидер на БСП, после премиер Сергей Станишев, който живееше наблизо по диагонал на бул. Баучер. Някъде по нашите номера се класираше и Слави Трифонов. Много след нас получи карта Гала, мисля, че с номер след 200, въпреки че с приятелките й – бяха чудно каре с Джуджи, Джина – вносителката на Роко Бароко, Фенди, Мила Шьон и Вивиън Уестууд, и една отчаяна съпруга, което започваше петъците следобед в сладкарницата и ги приключваше на Панорамата.

Номер 1 в списъка, който стоеше полускритичък вдясно от бара, беше Васил Божков, вътре на челните позиции бяха Стефка Костадинова и други видни личности. С лидерски номера бяха Красимир Маринов - Маргина, Дмитрий Минев – ДИМАТА Руснака и Румен Гайтански - Вълка, чиято маса беше точно до листата и бара, в края на салона до витрините му, отвъд които имаше тротоар, а не грозен аквариум, какъвто в момента има заради Саса.

Седял съм няколко пъти на нея, като първият беше, когато Ивайла Бакалова трябваше да прави интервю за тогавашното ни списание КОЙ със самия Христо Стоичков, за което ни помогна Румен Гайтански.

Той имаше запазена маса и горе на Панорамата, която е истинска хай институция на прехода както за богатите българи, така и за гостуващите у нас чужденци – още от първите звезди, дошли да снимат у нас като Инес Састре и Кристоф Ламбер, през величия като Хосе Карерас, и до последните големи гости като Сталоун, изкарал месеци от живота си в хотела, Шварценегер, Сейтъм и компания.