Върховният касационен съд (ВКС) възстанови на работа легендарния журналист на БНР Лили Маринкова, която бе уволнена от генералния директор на обществената медия Александър Велев през юни 2016 г.

Основният аргумент на магистратите е, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 328 от Кодекса на труда (КТ), използвана като основание за уволнението ѝ. Въпросният текст дава право на работодателите да уволняват "служителите от ръководството на предприятието" с предизвестие.

Според върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонев и Боян Цонев обаче по смисъла на закона под "предприятие" се разбира "организация, която разкрива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика".

"В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения. БНР е юридическо лице, национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджет. За да се осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността на БНР се финансира по самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществото от публични източници", мотивира се ВКС.

В този смисъл магистратите припомнят, че основната цел на държавното радио е да изпълнява обществени функции, а не да работи на пазарен принцип с преимуществена цел печалба.

"Всяка обществена медия, включително БНР, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията ѝ е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика", подчертава Върховният касационен съд.

Именно по тази причина, както и заради факта, че медията се финансира изцяло от държавния бюджет, тя няма как да представлява стопански субект по смисъла на Кодекса на труда.

"В заключение, БНР не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативния акт, нито практиката признават "предприятие в широк смисъл", даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание", обобщава съдът в окончателното си решение по казуса.

Успоредно с възстановяването си на работа начело на "Хоризонт", Маринкова ще получи и обезщетение от 15 505 лева, представляващо неполучените от нея месечни заплати между 7 юни 2016 г., когато е уволнена, и 7 декември 2016 г., когато подава жалба в съда. Освен това БНР трябва да поеме разноските ѝ за адвокат от 600 лева, както и дължимите държавни такси по делото в размер на 583 лева.

Внезапното освобождаване на Маринкова в началото на юни 2016 г. предизвиква възмущението на много нейни колеги, които разпространиха протестна декларация, определяйки решението на Велев като "абсурдно действие".

Освен това посочиха, че прекратяването на трудовия договор на Маринкова без предизвестие представлява "израз на тотално нарушение на нейните права", а фазата "утре може да отиде на трудовата борса", която тя твърди, че генералният директор е произнесъл, е фрапантно доказателство за третиране на журнолиста като работен инструмент и показва груб административен стил.

Казусът бе разгледан и от Съвета за електронни медии (СЕМ), пред който Александър Белев защити решението си с мотива, че "всеки новоизбран генерален директор има право да подбере собственият си екип".

"Г-жа Маринкова имаше един-единствен договор в радиото като директор на програмата "Хоризонт". Г-жа Маринкова, чисто правно, нямаше втори договор в радиото, така че аз не съм я уволнявал по друг параграф. Мисля също, че генералният директор на радиото има правото да определи кой ще води и как ще изглежда програмата му, защото той защитава концепция тук, в крайна сметка, и по силата на нищо не съм задължен да предложа на г-жа Маринкова да води "Неделя 150" и аз не го и направих", аргументира се той пред СЕМ малко след уволнението ѝ.

Последва и реакция от международната организация "Репортери без граници", която определи казуса като проява на груб политически произвол. Междувременно инициативната група, защитаваща правата на уволнената журналистка, проведе срещи с различни депутати, което в крайна сметка провокира изслушването на Александър Велев по случая пред парламентарната комисия по медии, свикано от представителя ѝ Славчо Атанасов. Генералният директор на БНР обаче не се отзова заради заболяване.

Източник: mediapool.bg