През 1991 -1992 г. пак в Хайлайф, в аристократичната редакция на ул. Леонардо да Винчи в сърцето на стара София се появиха и “втора смяна” светски писачи. Сред тях попадат сегашни издатели на всекидневниици, програмни директори в национални телевизии и дори горещата Венета Райкова.

Толкова по въпроса с историята. Истинската история, която няма как да помнят нито агентите на ДС, нито техните служители, които до вчера сервираха кафенце на медийни босове в изпълнение на служебните си задължения на келнерки.
Да се върнем на светската журналистика, практикувана от “основателя”. Точно Венета Райкова, за която стана дума, е голям срам за Друмев и неговите издания.

След като веднъж излъгаха за нейна връзка с певец, каквато не е имало и категорично им бе обяснила това, но не го прочетохме в изданието, тя престана да комуникира с тях. Съвсем правилно, между другото, по преценка на мнозина.

Наложи се преди последния Биг Брадър списанието, публикувало интервюто на Друмев, да открадне от сайта на конкурента си СЛАВА снимка на Райкова. Причината – водещата на Горещо и Малката сестра просто не щеше да дава образа си на “основателя на светската журналистика”.

Разбира се, всичко това няма да се размине на агента, който продължава да ни учи как да живеем. Адвокатите налазиха неговото “почти култово” по собственото му определение издание.

В което според него, “за разлика от жълтата преса”, не си “измисляли”, не лъжели, не крадяли.
Който лъже - той краде, отговаря Венета Райкова. Всичко това още веднъж показва, че човек може да бъде добър в нещо – например в донесенията за разказани от колеги вицове, за вредните за строя техни навици и приказки.

Журналистиката обаче, даже човек да си боядиса косата, пак няма да я овладее. Тя просто си е друг занаят.
В него легендите не помагат.

И както се казва: “Само с пари не става...”