Разбра го, като няколко дни подред центърът на София бе блокиран от протестиращи. Нищо повече не се случи с къмпингите. Според Закона за туризма България трябваше да бъде разделена на отделни туристически области, които да излизат на международните форуми с общ продукт. И това никога не се случи.

За сметка на това ту се дават, ту се отменят плажни концесии, дават се и се отменят разрешения за временни преместваеми обекти, които всъщност се вкопават на метри от водата завинаги.
 
Страната ни е единствената в Европа, която продължава да няма единна система за регистрация на туристите. За сравнение, когато турист отиде на 200 км от най-близкото населено място в Патагония, за да си опъне палатка (за което право е платил около девет месеца по-рано), първо се регистрира в офиса на къмпинга, проверява се наличното оборудване и дали примусът отговаря на стандартите и тогава се дава разрешение да бъде разпъната палатката.

Часът на регистрация е като в хотел, както е точен и часът за напускане – 9 сутринта. Иначе дължиш глоба за превишаване на времето. Може би затова в Патагония отиват само най-висок клас туристи, които ценят земята, красотата, природата и са част от нейното опазване.

Как се пази природата в Патагония – Чилийска или Аржентинска – няма значение. Ако човек си опъне палатка където му хрумне – глобата е 15 хил. долара. Ако случайно си накладе огън, добре заграден с камъчета и напълно „обезопасен“, присъдата е до 15 г. затвор. Ако по време на поход (а нито един не е по-кратък от 12-15 км) му дотрябва нужник, може да се огледа за определени за това места.