Мохамед Али

Рождена дата: 17.01.1942
Пол: Мъж

Роден е в град Луисвил, Кентъки. Бащата, Клей-старши, боядисва билбордове и знаци, а майката Одеса Клей е домакиня. Рожденото му име е Касиус Марселус Клей-младши, такова каквото е на неговият баща Касиус Клей-старши, който пък е кръстен на името на видният аболиционист и политик от XIX век – Касиус Марселус Клей. През 1964 г. се присъединява към движението Ислямска нация, променяйки името си на Мохамед Али, по късно преминава към направлението Сунити, а през 1975 г. към мистичното ислямско движение Суфизъм.
„Най-великият: моята собствена история” се нарича автобиографията, която Мохамед издаде миналата година, сякаш е знаел, че не му остава много. Книгата излезе „под редакторството”, сиреч е написана не от кого да е, а от единствената чернокожа носителка на Нобелова награда за журналистика Томи Морисън. Общото между двамата, наред с расата, е, че стават известни не с рождените си номера. Бившата членка на журито в Кан всъщност се нарича Клое Арделия Уофорд, а Краялт на бокса – Касиус Клей. Без да сме нобелисти, ще разкажем невероятната история на най-голямата боксова, а вероятно и спортна легенда за всички времена.

ВВС и „Спортс илюстрейтед” го обявиха за Спортна личност на 20-и век. Мохамед Али, роден като Касиус Клей на 17 януари 1942 г. и починал в петък е смятан за най-значимият състезател в свръжтежка категория, когото светът помни. И вероятно причината е, че освен боксьор, Али беше символ на една революция, която Мартин Лутър Кинг не можа да доведе докрай, но Нелсън Мандела доживя – края на апартейда – дискриминацията на цветнокожите в Америка и Южна Африка.
Касиус започва да тренира доста късно по съвременните стандарти – едва на 12 години. На 18 се окичва с олимпийско злато. На 22 вече е световен шампион. Звездността го кара да превърти и да се откаже дори от религията си. Той приема името Мохамед Али заедно с исляма, като десет години по-късно се развива в неговото сунитско вероизповедания (от същото са бойците на Ислямска държава). През последните 10 години от живота си обаче суперзвездата се придържа към софизма – учението на Руми, което много се приближава до християнството по своята дълбока философия на мир и любов. Пътят на

една от най-скандалните знаменитости

започва от дълбоката американска провинция – Луисвил, Кънектикът. Абсолютен адаш е на баща си Касиус Клей, кръстен на старовремски щатски политик. По бабина линия родът му е от странния и мистичен остров Мадагаскар. Докато баща му боядисва, майка му със странното име Одеса е домакиня. В нейната кръв тече, освен африканска, също така ирландска и английска кръв.
Буйното момче е хванато за дребно провинение – кражба на велосипед, от полицай, който вместо да го тикне зад решетките, го води със себе си в салона на треньора по бокс Джо Мартин. Оказва се, че малкият е истински талант. След като печели шест титли на щата Кентъки и две на САЩ, го включват в олимпийския отбор за фантастичните олимпийски игри в Рим през 1960 г. И той не посрамва Америка – печели титлата на шампион на най-голямото състезание в аматьорския спорт.
С това признание и рекорда от 100 победи и само 5 загуби на ринга, той веднага привлича вниманието на мениджърите от професионалния бокс. Само че при завръщането от игрите Касиус се вълнува от друго. Той

хвърля златния си олимпийски медал в река Охайо,

Бесен е, защото с негов приятел се опитват, но им е отказано да влезе в ресторант „само за бели”. Това го прави отявлен активист на движението за равни права на малцинствата, ръковедено от убития за тази своя дейност черен водач на Америка Мартин Лутър Кинг. През 1996 г., когато олимпиадата е в Атланта, а той запалва огъня на игрите, му предлагат нов златен меда,л но той отказва с достойнство.
През есента на 1960 г. Клей прави своя професионален дебют. На 29 октомври той печели първия си мач от 6 рунда срещу Тъни Хънсейкър. След  този старт той прави  19 мача без загуба, от които 15 печели с нокаут. Постепенно стига до първите претенденти за титлата. И по този начин стига до боя за шампионския пояс на планетата.

Най-много му се опъва българинът Алекс Митеф

Той го сваля няколко пъти, но не успява да изтръгне победата в епичния мач с Касиус в неговия роден град Луисвил. Покрай успехите си намира и своя треньор Анджело Дънди и се обръща към своя идол Шугър Рей Робинсън да му бъде мениждър, но онзи му отказва.  Така пътят към титлата на Сони Листън е отворен за Клей, а мачът им в Маями на 25 февруари 1964 г. се превръща в топсъбитие. За амбициозния младеж битката не е само срещу именития противник, но и против мафията, към която той принадлежи и тя плътно стои зад него. Според залозите нашият герой, който с мъка е успял да стигне до мача за титлата е аутсайдерът преди срещата. За да изравни баланса на силите, Касиус прибягва до психоатака. Публично нарича противника „голямата грозна мечка”. И заявява: „Ама той дори мирише като мечка. След като го бия, ще го даря на зоологическата градина”. Изобщо, Клей превръща навечерието на мача в цирк, което ще прави преди всяка следваща от многото битки на ринга в своята славна кариера. Той стига до кресчендо: „Някой ще умре на ринга довечера”, зарича се той на сутринта преди двубоя. А лекарите засичат пулса му – 120!
Работата на хитреца е свършена, защото в началото на мача изнервеният до краен предел шампион се нахвърля срещу претендента, което води до голяма загуба на енергия за човека на мафията. Усетил, че е сбъркал, Листън се бие по-добре във втория рунд, но в третия получава такъв удар от Клей, че коленете му се огъват, а под лявото му око шурва кръв. На шампиона не му остава друго, освен отново да се хвърли за нокаут. Но след тоталната доминация на претендента в шестия рунд, Листън не излиза за седмия. Клей е обявен за победител с технически нокаут. А Касиус се хвърля върху въжетата откъм местата на пресата и се провиква: „Изяжте си думите и прогнозите – аз съм най-великият. Разтресох света. Аз съм най-хубавото нещо, което е живяло на този свят”.
И наистина, на 22 Касиус Клей е най-младият боксьор, печелил световната шампионска титла по бокс в свръхтежка категория – рекорд, който ще подобри единствения, доближил се до нивото на ударите и славата му Майк Тайсън през 1986 г., когато на 20 взема пояса. Звярът обаче винаги ще остане вторият не само по време, но и заради факта, че никога не е бил олимпийски победител.