Саша Барън Коен

Рождена дата: 13.10.1971
Пол: Мъж

Саша Ноам Барън Коен е роден на 13 октомври 1971 в Лондон, Великобритания. Учи в мъжката гимназия на Хертфордшир, която завършват още новинарят Алън Уикър, актьорът Мат Лукас от „Littte Britain” (2003), комедиантът Дейвид Бадиел и шампионът на Формула 1 Деймън Хил. Чичото на Коен - Саймън Барън Коен е много добър психолог. Саша продължава обучението с в Кембридж, където завършва история.Сгоден е за австралийската актриса Исла Фишър, която през 2007 г. ражда дъщеричката им Олив. Коен обмисля писането на дисертация,  но в последствие решава да се отдаде на шоубизнеса. Рядко се появява в шоу програми като себе си, обикновено е в една от трите му известни роли до момента - Али Джи, Борат и Бруно.Признава, че много му е повлиял Питър Селърс. Интересува се от професиолна борба. Саша дебютира през 1995 г. на малкия екран в „Jack and Jeremy’s Police 4”. На следващата година вече е в киносалоните с „Punch” на Дейвид Иейтс.  През 1998 г. в „Live from the Lighthouse” за първи път се превръща в Али Джи. Той също така е сценарист и продуцент на шоуто.В периода от 1999 до 2004 г. Али Джи се появява в различни формати- телевизионни и широкоекранни, на повечето от тях Коен сащо е продуцент и сценарист. През 2005-та актьорът от еврейски произход озвучава Жулиен в анимационния хит „Мадагаскар”. Идва 2006-та и „Борат”. Казахстанецът Борат Сагдиев е следващият образ, който става любим на публиката. Той гостува на „Saturday Night Live”, появява се в в „Късното шоуто на Дейвид Летърман” и при Конан О’Браян, в шоуто на Джей Лено, кани го и Хауьрд Стърн.На следващата година участва във филма на Тим Бъртън ”Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт” (2007), фигурира и в саундтрака на лентата с две песни. Същата година Саша Барън Коен е обявен за един от  50-те най-умни мъже в Холивуд. 2008-ма е отново анимационна година за него, дава гласа си на Жулиен и по време на африканските приключения на животните от нюйорксия зоопарк.След като се запознаем с новия му образ в „Бруно” се надяваме да не се забави и със следващите си шантави проекти „Accidentes” (2010) и „Curly Oxide and Vic Thrill” (2011).