На 13 април се навършват 1203 години от смъртта на хан Крум. Специално в навечерието на годишнината издателство „Милениум“ тиражира историческото разследване „Хан Крум Победоносецът“ на Веселин Игнатов – автора на „Разстрелът на Христо Ботйов“ и „Васил Левски. Факти и фикции“, които се радват на голям читателски интерес.

Книгата събира всичко за живота и светлата диря на един от най-величавите и най-отчетливо запечатаните в съзнанието на всеки българин наши владетели.

Историкът представя увлекателно и детайлно съдбата, делото и духовните качества на хана. Съпоставя критично всички исторически източници. Отсява истината от легендите. Повдига завесата пред това, което не знаем.

Оборва учебникарската представа, че хан Крум е създалят на първите български закони, и разгръща епичната картина на подвизите му на бойното поле. Ето защо го нарича не Законодателят, а Победоносецът.

Авторът няма за цел да руши митове и да преобръща представи, а се стреми да изгради реалния образ и да въздаде заслуженото признание на един от най-успешните ни във военно отношение владетели.

Патриотичната книга е интересен и пламенен урок по история, който ще се запечата завинаги в съзнанието на децата и ще създаде по-ясно разбиране у възрастните, давайки на всички основание за гордост и преклонение.

Авторът отговаря на въпросите: какво означава името на хана, кое е най-забележителното у него, но и кои са неговите недостатъци. Анализира мистерията около смъртта му и размишлява къде може да е гробът му.

Изяснява най-важното за неговия род, управление, лични и държавнически амбиции, крахове и успехи... Подчертава фундаменталните му приноси за българското. Рисува епохалните му битки - такива, кавито са били. Вглежда се в символиката на легендарната чаша, направена от главата на император Никифор I Геник.

„Преодоляването на неточностите, измислиците, митологемите и помпозните фрази приближава до същността на автентичния хан Крум. Действителният негов образ, не фикционалният словесен величав монумент, е най-драгоценното и свидно наследство от българския Победоносец. – мотивира търсенията си Веселин Игнатов и посочва същественото – Удивителното в поведението на хан Крум е съхраняването на духа и волята за действие. В главоломната ситуация след загубата на две сражения, на централната резиденция, на хиляди човешки животи и всякакво имущество, когато смъртта, разрухата, гладът, изнурението, отчаянието затягат отвред обръча на обречеността, владетелят не мимоходом си въобразява, търси и открива изход, той го постига.“

Оценката на историка е недвусмислена: „От водача винаги се очаква много. От хан Крум българските хора, обстоятелствата, самият той на 24-26 юли 811 г., изискват всичко: да опази, събере, обедини, насърчи, увлече, организира за решителен отпор люде от „всякоя възраст, класа, пол, занятье“, които са накрая на силите, не очакват нищо добро и не вярват да е възможен обрат, убягва им смисълът на самото съществуване.

Да вдигнеш своя народ на „свещена война“, да мотивираш, удържиш, привлечеш и поведеш васалите, съюзници, наемници, когато си бит и земята ти е поругана – мисия свръх-човешка! Осенен с истинско озарение, хан Крум преборва съвсем резонната безнадеждност, ревизира себе си, надмогва потреса, преодолява собствената потиснатост, мобилизира се и повежда с епичен размах на борба, отчаяна, дръзка, съдбовна.

Избор на непоклатим мъж с психика и характер на лидер!
Поведение на великан на духа, мисълта, действието!
Месия!“