Крум Савов е едно от най-ярките лица на българската журналистика, но този път той ще се разкрие пред зрителите не като спортен коментатор и водещ, а като обикновен човек. Това ще стане тази есен в риалитито „Фермата". Специално за „Всеки ден" той разкри какво го е накарало да приеме предложението за участие във формата на Би Ти Ви, където съвсем доскоро ръководеше спортните предавания и емисии. Оказва се, че журналистът е добре подготвен за живота на село, а с наследника на поста си в телевизията има съвсем нормални отношения.

Крум, какво ви накара да приемете предложението за участие във „Фермата"?

След като дълго време съм бил от едната страна на телевизионната „барикада" и аз съм бил този, който е коментирал и създавал представите на публиката, реших да пробвам как е от другата - това е в чисто професионален план. А лично и емоционално смятам, че този формат подхожда на моя манталитет и характер. И морално, и емоционално - смятам, че е подходящо за мен. До някаква степен повлияха и отношенията ми с Иван и Андрей. Цялата кариера на тези две симпатични талантливи момчета - телевизионна и социална, се е случила пред очите ми. Аз съм емоционално свързан с тях, бидейки първият гост в тяхно предаване - назад в годините. Симпатизирам на тяхното присъствие в публичното пространство. В този смисъл поканата съм я приел съвсем добронамерено, приятелски. Разбира се, ако беше за формат, в който се търси скандалната страна на човека и в частност - моя, едва ли бих приел. Смятам, че това, което житейски съм постигнал, има връзка с един такъв формат на живота, какъвто представлява „Фермата". Това за мен ще е излизане от стереотипа на битовите предимства - спокойствие, отделяне от децата, което също ще ми се случи за първи път. Но пък това е начин да покажа и на тях нещо различно - земеделие, животновъдство, фермерство, въобще как земята дава живот. Те не са виждали и чували това. Ето начин да им се случи.

А вие виждали ли сте го и чували ли сте го? Работили ли сте на село?

Определено поради годините, на които съм, и епохата, в която съм израсъл, съм ходил при баба си и дядо си на село. След това казарма - където човек малко или много има такива ангажименти. Трето - ние като ученици сме ходили по бригади. Там съм имал допир със земята, с природата, с това, което „Фермата" предполага. Правил съм абсолютно всичко - и съм копал, и съм орал, трактор съм карал, сено съм обръщал, картофи, моркови, низал съм тютюн. И като дете на село са ме карали да работя това, и после по време на бригадите... няма нещо, което да ми се случи за първи път.

Къде е това село, където сте работили всичко това?

Те са две. Едното е чисто село - по майчина линия - Научене, Сливенско. Другото е град, но от селски тип - Брезник, близо до София.