През 1981 г. не бизнесизданията „Форбс” и „Форчън”, които правят съответните листи, а най-голямото светско списание в Америка и в света „Пийпъл” дава на „магната” неговата любима титла „милидарер”. Нещо, което издателят Форбс по-късно оспорва, а нещата стигат до съд, защото Доналд играе обиден. При процеса обаче Тръмп не може да докаже, че притежава десетцифрено състояние. Това обаче не пречи вече 35 години да бъде наричан най-вече и преди всичко „милиардер”.

Голям почитател на президента Никсън в неговото величие и падение, Тръмп е убеден, че след като идолът му е свален и успява да изкара от това 100 милиона долара, за колкото той и най-близките му хора осребряват в книги, сценарий, филми, авторски права и лекции историята „Уотъргейт”, Доналд също трябва да прави пари от образа си, след като вече е бранд. Както се казва в елементарната психология и бизнес практика, „първо работи за името си, после то ще работи за тебе”.
Докато публично се обяснява в любов на Кунис и Бруклин, Тръмп мечтае да реализира драматичния и телевизионен сюжет „Ще превзема Манхатън”. Той успява да реализира хотел „Комодор” и крои планове да създаде най-модната сграда в Ню Йорк. Като ,естествено, подхрани собствения си бранд и я нарече на свое име. „Тръмп Тауър” трябва да бъде всичко – хотел, мол, казино, банка, ВИП жилищен комплекс, висящи градини и здание, което да не прилича на никое друго на Пето авеню. То, освен всичко друго, изпълнява златното правило на Тръмп като строителен магнат, че най-доброто място в един град е там, където има магазин на „Тифани”.

Доналд отлично съзнава, че в Ню Йорк това не е просто стандарт, защото местния бутик на марката за бижута е и класика – литуратурна и филмова. Това пък се дължи на „Закуска в Тифани” – звездната карта на Труман Капоти и Одри Хепбърн. Съчетаването на неговата лична с други легенди, завладели съзнанието на публиката, е вече доказана от него рекламна психология, която работи добре. Той специално поръчва на архитектите си в зданието над „Тифани” да има някаква визуална идея за диамант или скъпоценен камък, независимо какво мислят и колко биха го глобили за изпадането от рамката местните власти и колко биха се възмутили „познавачите”. Ако успее да направи проекта си обществена дискусионна тема, за Тръмп това не е проблем или заплаха, а шанс за безплатна реклама. А той е от онези, които вярват, че няма безплатна реклама.
С цялата тази концепция Доналд решава да назове още преди откриването „Тръмп тауър” не по друг начин, а именно „най-престижния адрес в света” (не просто в града, в страната или на континента). Даже измисля хитра психологически реклама. Пуска в медиите информация, че най-модната двойка в света в началото на 80-те години – принцът на Уелс Чарлз и принцеса Даяна, вече е ангажирала един от най-скъпите апартаменти в сградата. По онова време далеч от всякакви скандали, които го раздират през следващото десетилетие и оттогава не са секвали, Бъкингам никога не коментира „несериозни” теми. Тръмп знае за тази практика и умело се възползва –