Малко, след като слага колана на световен шампион по бокс за професионалисти във върховата свръхтежка категория, баптистът християнин Касиус Клей, кръстен като пълен адаш на баща си, се превръща в мюсюлманина Мохамед Али. Ней-вероятната причина е, че освен по цвят на кожата, той иска да протестира срещу дискриманацията в САЩ като влезе в още едно малцинство – този път религиозно.

През ноември 1964 г. е уговорен мач – реванш за световната титла между Али и бития от него Листън. Афроамериканецът обаче претърпява спешна операция от херния три дни преди двубоя, който трябва да се състои в Бостън. Срещата е пренасрочена за май 1965 г. в Люистън, щата Мейн. Още в първия рунд Али праща съперника в нокдаун, той лежи 20 секунди, обаче не е отброен, защото шампионът не ще да се оттегли в ъгъла. Няколко секунди по-късно, след като момчето на мафията вече е на крака обаче съдията Джърси Джо Уолкът обявява Али за победител с нокаут. Всичко продължава нещо като 2 минути.

Падането на противника се оправдава със заплахи от Ислямска нация

Според тогавашната преса, която ненавижда Али заради активността му срещу сегрегацията на цветнокожите, мюсюлманите искали да превърнат боксьора в нещо като рекламно лице на своята кауза и затова принудили Листън да се откаже от боя. Мохамед обаче защитава титлата си и срещу Флойд Патерсън на 22 ноември 1965 г. И категорично го надиграва в 12 рунда.
Али е предизвикан от шампиона във версията на Световната боксова асоциация Ърни Терел и двамата се уговарят за мач в Чикаго на 29 март 1966 г. Съперникът се е уредил с титлата, след като WBA става една от двете федерации, отнели на афроамериканеца правото да се нарича „абсолютен първенец на планетата” заради присъединяването му към Ислямска нация.
Отказът на най-великия да служи като войник във Виетнам в знак на протест срещу несправедливата агресия на САЩ в Индокитай е причина да се провали не само мачът, но и да бъде зачеркнато името на Али като шампион. Той обаче е категоричен: „Аз нямам нищо срещу Виет Конг (б.р.комунистическата част на Виетнам, която надделява над американците и капиталистическите сили от юга на държавата) , защото никой във Виет Конг не ме е наричал „негър”.
Обиден на Америка, Али заминава да събира популярност и да прави пари в Европа, където играе срещу Джордж Чувало, Хенри Купър, Браян Ландън и Карл Мидълбергер. Връща се в родината си през есента на 1966 г.