Играе пред 35 460 души на космодрума в Хюстън

срещу Кливланд Уилиамс. Мачът бие всички дотогавашни рекорди по интерес. Победата на Али е смятана за една от най-красивите в славната му кариера. На противника не му помага, че преди срещата нарича на пресконференциите съперника си „Клей”, въпреки че му е възразено от шампиона: „Не ме наричай така, това беше името на роб”. След като печели и мача си срещу Зора Фоли, правителството е твърде раздразнено от големия шум около Мохамед, за да търпи повече неговото триумфално шествие и волнодумството му всеки път, когато се появи пред медиите. Отнет е лицензът му на боксьор, осъден е на 5 години затвор за отклоняване от военната служба и му е наложена 10 000 долара глоба, което в днешни пари са поне 100 бона в зелено. Той си плаща чинно санкцията, но остава на свобода, след като обжава присъдата.
Саморазправата на властта, а президентът по онова време принадлежи към Демократическата партия, има обратен ефект. Медиите няма как да не потърсят мнението на Али, който заявява: „Аз нямам проблем с Виет Конг. Никога няма да застрелям свой брат, някой беден гладен човек в калищата заради голямата властна Америка. За какво да стрелям по тези хора? Те не са ме наричали „негър”, както много мои сънародници. Те никога не са ме линчували. Те никогане са пращали кучетата си да ме гонят и да ме хапят зверски. Те не са ме лишили от права, не са измъчвали майка ми и баща ми десетилетия наред...Как да стрелям по тези бедни хора? Ако съм толкова лош, пратете ме в затвора”.
Демократична Америка наказва жестоко Али за тези негови думи. Заради свободата на своето слово той остава 3 и половина години без работа – от март 1967 г. до октомври 1970 г. в разцвета на силите му, когато е на 25 до 29 години.