Срещите на малкия принц с всеки от героите отразяват изпълнения с абсурди свят на възрастните. Цветните илюстрации, наподобяващи детски рисунки, чудесно допълват простотата и чистотата на изказа. Интересна е и алегорията между разказвача и човека, който не иска да порасне, между лисицата и приятелството, розата и темпераментната и красива жена на Екзюпери – Консуело, краля и авторитета, бизнесмена и алчността, фенерджията и отговорността и съпричастността, както и между географа и всички онези учени, които, въпреки всичките си знания, не виждат по-далеч от своя кабинет.

 

Любопитен е фактът, че на 30 декември 1935 г. самият Екзюпери претърпявя самолетна катастрофа в пустинята Сахара. Поради липсата на вода на втория ден той започва да халюцинира и да вижда миражи. Късметът му този път му остава верен и на четвъртия ден от скитането си в безкрайната пясъчна пустош Екзюпери е спасен от бедуини. Образът на лисицата в „Малкият принц“ може би е вдъхновен от срещата му в Сахара с пустинна лисица.

Най-силните страни на Екзюпери са умението му да иронизира живота на възрастните, способността му да внушава непреходните истини за живота чрез наивни акварелни илюстрации и романтични послания и вярата му в чистата мъдрост на децата. Има много начини за интерпретация на тази книга. Можете да приемете историята за малкия чаровен принц, който иска единствено приятел, буквално, или можете да погледнете по-дълбоко, отвъд редовете, и да се замислите върху избора на малкия принц как да живее живота си. „Малкият принц“ притежава всичко необходимо да променя представи за света!