Пекин му дава 5 звезди, ТрипАдвайзър – 4, а Букинг – само 2. Познавачите на виното знаят Шато Лафит като най-скъпото в света. Бутилка от най-добрата реколта за последните години – 1982 г., струва 10000 долара. Брандът беше присвоен с удвояване на f и t в наименованието за название на пищен хотел в китй. Той е реплика на истинското френско винарско имение от 17 в.

50 милиона долара, които при реализация в Европа биха били пет пъти повече. 4000 декара земя. Здрави връзки в ръководството на партията, което да принуди хиляди селяни да продадат имотите си и да работят срещу 100-ина долара на месец като градинари, готвачи, келнери и камериерки на новия господар.Това струва на китайския предприемач от областта на недвижимостите Жанг Ючен да създаде копие на Шато Лафит на две крачки от Пекин. Хотелът се намира на по 15 км от летището, централната гара и олимпийското градче.

Грандиозна барокова архитектура, роко паркове и колонади, екстравагнатни и просторни като площад Тянанмън мраморни стълбища, безценни кристални шанделабри – един по-малко претенциозен гост би ахкал и охкал да безкрай при вида на импозантното здание, което се е получило в резултат на усилията и парите на богаташа. Някой любител на мутробароко би казал дори, че обектът изглежда доста по-импозантно от оригинала Château de Maisons-Laffitte. Той е дело на знаменития архитект Франсоа Мансар – бащата на мансардата

Оригиналът израства на френска земя през 1651 г. и е смятан за първокласен пример на бароковата архитектура не само по поречието на Сена.
The Zhang Laffitte, както западняците наричат напъна на един китайски новобогаташ да се мери с шедьовъра има претенциите на луксозен хотел със спа и дори с музей на виното. Името все пак задължава.
Собственикът Жанг Ючен разказва, че когато преди точно 10 години започва работа по проекта, той е вдъхновен от идеята да европеизира своите събратя. Това са стотици хиляди натрупали несметни пари бивши чиновници и дребни фирмаджии от Пекин. Както и техните приятели и гости от цялата необятна Централна държава, както наричат страната си китайците.

Набрал екип от архитекти, които проектирали по 10 000 снимки на оригинала. Само така по мнението на предприемача те щели да изпълнят заръката му да направят точно копие на френския оригинал. Когато видял какво се получило обаче, той сметнал, че бароковият шедьовнър не е достатъчно добър за неговите съвременни милионерски изисквания. Онова, което било ОК за кралете от династията на Луитата, включително за Краля Слънце, се оказало малко за бизнесмена. Първо, обектът му се сторил твърде малък. Затова с един замах добавил две крила и лично дал наставления как точно да бъде направена по-добра градина. Вкарал малко елементи от папския Рим в нея, особено в областта на декоративните колонади а ла площад Сан Пиетро във вечния град. Така според господин Жанг вече можело да се говори за пълноценен хотел със семинарен център, както той го определя.

„Струваше ми толкова, защото направих много подобрения на оригинала Сами можете да направите сравнението”, гордо обяснява предприемачът пред британския Дейли мейл. С моите 50 милиона долара исках да покажа как Пекин е устремен да срещне света и да му покаже как се правят нещата. Създадох нещо като нов символ на столицата ни – втори Забранен град, към който прибавих и комплекс от вили за онези, които веднага се влюбиха в мястото и можеха да си позволят да станат част от ансамбъла. Исках да построя нещо вселенско”, изповядва се пред ехидните британци Жанг.