Оперният певец Стоян Бончев излезе предсрочно от „Къртицата" заради тежка контузия. Той счупи крак по време на мача с Вини Джоунс и това го изкара от играта. Стоян е син на починалия през 2010 г. независим депутат от 38-ото Народно събрание и експерт по ядрена енергетика Веселин Бончев.

Когато е 24-годишен, Стоян става национален вицешампион по вдигане на щанга от лежанка с тежест 200 кг. Големият завой към оперното изкуство се случва преди 8 г., когато той вече се е дипломирал от УНСС, работил е в Международния отдел на Главна прокуратура и е бил мениджър продажби в известна строителна компания. Потърсихме Стоян Бончев, за да разкаже как преминава възстановяването му след травмата в „Къртицата" и какви изводи си е направил след края на участието си.

Г-н Бончев, няколко седмици след травмата, която ви изкара от „Къртицата", как се чувствате днес?

Добре върви, тези дни имах преглед и казаха, че всичко е в рамките на допустимото, имам 6 пирона в крака, беше сложна операция, но пък направена много добре. Но ще трябва време да се възстановявам, да се раздвижа. Всички мои бивши съквартиранти, които излязоха от „Къртицата", ми се обадиха или направо дойдоха при мен да ме питат как съм, защото аз веднага след инцидента отидох в болницата и после вкъщи.

Вече можете ли да излизате навън?

Мисля, че от следващата седмица ще тръгна с патерици. Омръзна ми един месец да си стоя вкъщи, аз съм деен човек и ми писна да стоя на едно място. Дойде ми в повече 30 дни да съм затворен. Малшанс. На всичките ми приятели казвам: „Стига футбол, стига сте ритали, ще се контузите", а то взе, че на мен се случи. По ирония на съдбата.

Съжалявате ли, че се захванахте с „Къртицата"?

Истината е, че вътре ми беше много хубаво и приятно. Ако знаех обаче какво ще ми се случи, нямаше да се съглася да вляза. Просто е много сериозна травма. Това са две операции - горе на коляното заради скъсан менискус и още една, за да захванат с пирони костта.

Когато се случи травмата, какво си помислихте, разбрахте ли, че положението е много сериозно?

 О, да, беше страшна болка. И тогава всички ми казваха да стъпя на крака, да видя какво е положението. Но аз не го направих и добре че не ги послушах! Защото можеше да стане голяма беля. Можеше костта съвсем да се раздроби и да не мога да проходя повече. Добре че съм лекарско чедо! Майка ми е много голям лекар. Тя ме е учила какво да правя при травма и че ако усетя голяма болка, да не стъпвам на нараненото място.