Новата звезда на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов е човек с особен характер. Вижте открованията му пред топрепортерката ни Ивайла Бакалова. Интервюто не е ново, но поради фундаменталната му стойност го напомняме на публиката:

Лесно ли е човек винаги да бъде смятан за номер едно?

Мен невинаги са ме смятали за номер едно. В последно време – да, което явно се дължи на работата, която върша. Обаче имаше едни моменти, когато ме смятаха за последен. Смятаха ме за аутсайдер, който няма да успее в кариерата, няма да постигне целите, които си е поставил. Беше труден период, но явно Господ гледа и всичко се връща.

И все пак? Хората винаги очакват Бербатов да бъде на върха...

Свикнах с тези очаквания. Понякога даже са свръхочаквания. Когато за първи път станах футболист №1 на България, бях много развълнуван и си поставих за цел да не се отпускам. Казах си: “Дай, Боже да стане пак”. И то се случи.

Кой Ви е любимият футболист?

Когото и да питаш, от българските всеки ще посочи един човек. Това е Стоичков, когото съм гледал и с когото съм играл. Но аз не искам да подражавам на никого. А някой ден децата да казват: “Искам да съм като Бербатов”. Това би било добре за мене, тъй като се старая да радвам хората. Харесвам много футболисти, които играят на ниво, но най-добър беше Марко Ван Бастен. Той ми беше идолът.

За какво обичате да си харчите парите си?

Много често хората говорят, че сме разглезени звезди, които нищо не играят, а получават сума ти пари. Аз явно си заслужавам парите, след като хората са ме оценили.

Не казахте за какво Ви е приятно да харчите...

Знам ли?! Когато израствах, нямахме изобщо пари в семейството. Но майка ми и баща ми се лишаваха и ни даваха на мен и на брат ми. Щом започнах да печеля, им се отплащам подобаващо. Когато има нужда, аз съм там, независимо дали с пари или с някаква друга помощ. Иначе обичам да се глезя. Хареса ли ми нещо, отивам и го купувам. Обичам и да правя подаръци. Понеже, когато хората около мен са щастливи, и аз съм щастлив.

Коя е любимата Ви кола?

За мен нещата стоят така – мерцедес и всички останали. Още преди да отида в ЦСКА, това ми беше мечтаната кола. И като имах възможност да си я купя, веднага го направих. Каквито и модели да излизат, това си е класиката.

Богат ли се чувствате?

Богат? Богат не. Парите не са най-важното за мене. Да съм жив и здрав, пък другото го мога.

Щастлив ли сте?

Щастлив съм, разбира се. Не ми ли личи? Щастлив съм в момента, въпреки че съм имал доста трудни моменти. Но дори и тогава съм гледал от забавната страна.

Самотен ли сте?

Обичам да прекарвам повече от времето си сам. Тъй като насаме обмислям някои работи. Най-добре се концентрирам така, а не някой да ми дудне на главата. Често се случва да се кача на колата, да слушам музика и да се возя по улиците. Така отхвърлям отрицателната енергия. Аз съм малко катил човек, но това, че обичам да съм сам ми домогна доста в Германия. Сблъсках се с нов живот, нова култура, нови хора.

Каква жена искате да намерите?

За момента не отдавам на това голямо значение. Всичко ще си дойде с времето – жена, деца. Но жената до мен трябва да се съобразява с много неща – отсъствия, фенки. Иначе харесвам незамисими жени, които сами си изкарват парите. Да бъде силна, но не темерут, да има чувство за хумор, да има за какво да си говорим.

Бихте ли взели за жена манекенка?

Манекенките са едни от най-хубавите жени. И най-умните. Аз познавам доста умни манекенки, въпреки че има друго мнение за тях.

Явно не бързате да се жените?

Не бързам. А и вярвам, че може да живееш с някого без брак.

Как ще коментирате историите, които някои манекенки разказват за Вас?

И аз като всеки мъж обичам да флиртувам, да ухажвам хубавите жени. Има го и обратното. Радвам се, че има жени, които ме харесват. Поласкан съм. Но доста се спекулира по този въпрос. Има много момичета, които се хвалят безпричинно, че съм проявявал интерес към тях и съм ги свалял. Не знам защо го правят. Но на мен ми става неудобно и ми правят проблеми.

Влюбвали ли сте се несподелено?

В училище. Беше много, много отдавна. В последно време не ми се е случвало. Явно съм късметлия.

Защо след мач футболистите винаги ходят на фолкзаведение?

Аз съм отвикнал да ходя, даже вече не ходя. В последно време и музиката не я слушам толкова, и заведенията започват да не ми харесват. Някак си обстановката не ми допада. Може би съм се променил!