Какво мислите за протестите?
Подкрепям хората. Хубаво е, когато имат искания и определена позиция, да я преследват докрай.
Преди време и вие мислехте да влезете в политиката и вашето име беше в листите на ГЕРБ в Сливен?
Това беше гражданска квота. Аз съм от Сливен и хората там ме обичат. Искаха ме, за да им помогна с каквото мога.  Покани ме Деси Танева - една жена, която се е доказала в Сливен. Тя е помагала много както за града, така и за околните села. След това имах и други разговори.

Какво искахте да промените?
Спортните училища, клубовете - от години никой не ги финансира и спортът в България загива. А трябва да се гледа напред. Много е трудно за всички.

Споделихте в Къщата, че ви харесва да живеете на село?
Хората са по-добри. Там, където и да отидеш на гости, ще те посрещнат, ще си говорите. Няма я тая злоба, тая маниящина да се правим на по-големи. Там хората ти се радват истински. Просто всичко е по-различно.

Помагате ли на семейството си?
Разбира се, че им помагам. Брат ми е безработен. Майка ми го издържа, а тя работи за 450 лв. Хубавото е, че имаме градина, животни. Но и при това положение някои хора пак не могат да свързват двата края.

По време на шоуто казахте, че нямате мъж до себе си, защото мъжете, с които излизате, ви използват?
Случвало се е. Излизаме, а аз плащам. Мъжете вече гледат колко пари има жената, каква е. Но с мен винаги са се отнасяли с респект.

Според някои таблоиди голямата ви любов е борецът Кирил Терзиев?
За мен жълтите вестници са голяма простотия. Киро, Руди (Радослав Великов), Мишо (Михаил Ганев) са мой набор. Аз ги обичам и уважавам като братчета. Трудно е да се поддържат любовни отношения там, където си вадиш хляба.

Как минава денят ви?
Първо, ставаш - пиеш си кафето, гледаш новините. После отиваш и си тренираш. На лагерите са хора, които са отишли за същото нещо като теб. Ти се забавляваш. Там няма злоба, нямаш усещането, че някой иска да ти навреди. Отиваш, за да научиш нещо, да тренираш с някой, нещо да ти покажат. И хората не са злобни. Там ти разтоварваш. Имаш режим, който е много лек, а не цял ден да отидеш и да обикаляш. Не, че не е тежък животът на спортистите – много е тежко, защото имаш мисия. Всеки ден даваш повече и повече, а това е изморително. Но на мен този начин на живот ми харесва и така си почивам.

Какво си спомняте от детските години?
Помагах на родителите си. Учих в спортното училище в Ямбол. Спомням си, че като дойде четвъртък, и парите вече са свършили. И ходихме да крадем зеле от градините между жилищата.

Популярна сте с хубавите суджуци, които правите сама. Направихте ли и тази година?
Тази година още не. Но виното стана, успях да го направя.

Треньорът ви Симеон Щерев подкрепи ли ви по време на шоуто?
Успях да го видя само по скайп по време на ВИП Брадър. Съпругата му Мария и цялото му семейство бяха на финала на шоуто, за да ме подкрепят.

Казвате, че един ден евентуално искате да бъдете треньор, но все още сте действащ спортист?
След Олимпиадата аз имах нужда да почина, защото три олимпиади карах без никаква почивка. Беше нормално след толкова много време – 12 години да отдъхна малко. Аз вече съм на 30 години. Трябва да починеш, да видиш къде си, за да имаш желание да продължиш. В противен случай става едно натрупване и когато на човек му дойде в повече, той не е адекватен – няма да върши работа. Затова ние сме се разбрали – имах нужда от тази почивка и е съвсем нормално да ми я дадат.

А успяхте ли да си починете?
След Олимпиадата не исках да ходя нито на тепих, нито да тренирам, всичко ми беше дошло в повече. Но сега, когато вече мине достатъчно време, прецени човек нещата и ги види, има желание – това е фактор, че си е починал достатъчно. А когато си си починал, вече имаш стимул да вървиш напред. За едно състезание поне 6-8 месеца трябва да си тренирал много здраво. Няма как да тренираш 2 месеца, да се състезаваш и да очакваш резултати.

Кога започвате подготовката за олимпиадата в Рио де Женейро?
Тези неща ще ги уточним, когато Щерев се прибере в България. И не знам какво ще се случи след 3 години. Всичко може да стане. Контузия  и приключваш. Сега го карам ден за ден. Аз искам да имам и семейство. Но първо трябва да срещна правилния човек. Да имам мъж, човек, който ме подкрепя. И да знам, че каквото и да се случи, той ще каже: „Аз съм с теб“. Това е много важно.