Петя Буюклиева си тръгна от Музикална академия след сценичен дуел с колежката си Кичка Бодурова. Тя успя да събере само 15,8% от зрителския вот и си стегна багажа. По време на елиминациите Фънки й даде рамо, но това не й помогна да остане в надпреварата. Буюклиева влезе в Академията, за да подкрепя българската музикална гилдия и да докаже, че се развива през годините, без да разчита на стара слава. Изпълнителката е родена под знака на Рака. Определя себе си като човек, който се бори за мечтите си, притежава желязна дисциплина и живее по Божиите закони. „Много съм чувствителна и ранима, обичам природата и съм прекрасен кулинар; освен това обичам да помагам на млади таланти да поемат по свой звезден път,” твърди Буюклиева. Певицата е може би с най-много награди в цялата история на българската попмузика. Само на 26 години печели голямата на Златния Офрей. Колекцията й от отличия наброява 23, като с някои от тях не може да се похвали нито един неин колега. През 2011 г. Петя отбеляза 30 години на музикална сцена, време, за което певицата е изпълнила и записала над 400 песни.

Още, когато бяхте номинирани за първи път в Музикална академия, реагирахте бурно?
Концертът, който направих, беше уникален. Изпитах невероятен екстаз на сцената с изпълненията на моите колеги от Акага. Затова от очите ми наистина потекоха сълзи на радост - след изказването на журито, след всички суперлативи. Залата и журито бяха на крака по време на изпълнението ми и чух неща, които не очаквах да чуя. Затова, след като дойде новината, че съм с най-малко точки, просто се почувствах в безтегловност, не можех да повярвам, че е истина. Но в един момент осъзнах, че това е едно риалити, че това е една игра. Хиляди мисли ми минаха през главата. Една буца ми заседна в гърлото. Иван каза: Тя помете всички. и в крайна сметка - греда. Намерих един кантар и се оказа, че за 4 дни, от мъка, от болката, която съм изпитала, защото много болезнено приех всичко, съм свалила 3 килограма. Това не ми се е случвало. Може би, защото съм свикнала да бъда галеник на съдбата. Но винаги има първи път.

Страдате ли все пак, че не успяхте да стигнете до финала?
Аз пак ще повторя, че не влязох в шоуто за голямата награда, а да подкрепя гилдията. Позволих си да участвам в този формат, за да подпомогна обучението на детето. Платих първата година, но след това пак бръкнах в сметката и не ми стигаха парите. Но Господ ми помага, защото сега мога да платя.

Обвиниха ви, че не искате да дадете път на младите?
Това не е вярно, напротив аз харесвам младите изпълнители. Мисля, че Музикална академия може да бъде огромен трамплин за тях, както навремето за мен беше Златният Орфей. Ако съумеят да покажат своите качества, да работят, да покажат, че са многопластови музиканти - а не само от сутрин до вечер, което забелязвам, да се отдават на купон. Това не трябва да го има, леко съм изненадана. Имаше една такава песен - Сутрин лягаме, вечер ставаме. Иначе много са сладки и има много талантливи сред тях. Но им трябва желязна дисциплина, за да могат да издържат до финала и да покажат какви са. Трябва да мислят за сцената и как най-добре да се представят, за да могат да бъдат забелязани и това да е трамплин за тяхната кариера.

Кой сред тях е най-добрият?
Не мога да кажа. Всеки има някакви качества. Харесвам Прея, също Мария. Във всеки от младите има нещо интересно. Нели си има своите качества. Въпросът е кой как ще се организира, за да може да блесне.

Разбирахте ли се с тях?
Абсолютно. Забавлявахме се с тях, разпявахме се. Забелязах, че всички готвят, всеки се старае нещо да направи. Казвах им, ходете, пейте повече, стига сте стояли в тази кухня. Аз повече салати правих. Но вечерите ни бяха много силни и емоционални. В кухнята имах чувството, че всеки се съревновава какво може да готви, кой какви рецепти да покаже.

Смятате ли, че в България се лансират посредствени музиканти?
Аз не спирам и сега да правя песни. Преиздавам албуми, но няма кой да ги върти. Не съм от хората, които влизат в някакви кръгове, нито си плащам ротации. Аз, която отидох в Америка и получих Гран При за уникален глас. Когато много ме боли, аз ходя на фестивали. В САЩ и в големите страни в Европа, никога не казват на черното – бяло. Трябва да изкореним и да спрем да лансираме посредствеността.

Как поддържате външния си вид?
При мен това е начин на живот. И вкъщи да съм, и да нямам участие, и да не съм пред камерите 24 часа в денонощието, както тук, аз ставам, пия кафе или хапвам плодова салата и започвам да оправям макиажа си. Съпругът ми помага да си оправя косата. Аз просто съм свикнала да бъда този образ. Моите фенове са свикнали да ме виждат така. Ако аз изляза и не съм с тази прическа, това няма да е Петя. Никога не мога да си позволя да бъда като измита чиния и неглиже. Това изисква енергия, повярвайте ми. Всеки ден да правиш това не е лесно. Аз виждам младите как си слагат шапка, тъмни очила и излизат. И Стенли казваше: Не е лесна твойта, защото ме вижда какво правя всяка сутрин. Но това е едно уважение към теб самия, а пък и към зрителите.

Кой се грижеше за прическата ви?
Всички коафьори в Академията бяха прекрасни, но моят знае историята на всеки един мой кичур и просто няма как някой друг да направи косата ми, затова и не искам да експериментирам. Аз държа на постоянство. Ивайло Борисов е моят коафьор и аз съм свикнала безкрайно с него. А що се отнася до маникюра ми - това е едно изграждане. Моите нокти са като бижу. Направени са от Наташа Дубровина. Правят се поне няколко часа. Те са направени с камъни, за да блестят на сцената.

Как се запознахте със съпруга ви?
Тони беше в класа на Георги Христов и Нели Рангелова, а аз - една година по-напред, и въпреки че хората казват, че нямало любов от пръв поглед, според мен има. Очите ни се срещнаха и някаква мълния мина през главата ми. И някаква мисъл - абе, това е моят бъдещ съпруг. Тогава нямаше мобилни телефони, случвало се е той да ме чака пред моя апартамент с часове, защото сме се разминали в Консерваторията. Имаме невероятни години. Аз никъде не съм пътувала без него, дори и като млада звезда. Музикална академия е първото нещо, заради което се разделихме.

Той липсваше ли ви?
Когато хората се разделят, се разбира обичат ли се, имат ли нужда един от друг, какво им липсва. Много пъти съм казвала, че Бог ми е дал няколко късмета в живота. Единият, че мама и татко са ме създали с този глас, защото това е Божия дарба. Моят съпруг е голям късмет, 23-годишни се намерихме и не сме се разделяли оттогава. Правим всичко заедно и неговото мнение определено ми липсваше.

Какво правите заедно вкъщи?
Ако има нещо, за което да благодаря на Бога, е че семейството ми е много сплотено, поддържаме се. Ако аз готвя много добре, съпругът ми е уникален чистник - просто не оставя едно петно вкъщи. Стараем се да живеем по Божиите закони, защото има ли изневери, нечистота в отношенията, счупи ли веднъж гърнето, няма връщане назад. Той за мен е единственият мъж. Нито гаджета, нито любовници, нито задкулисни игри. Тони е много топъл, добър и всичко в моя живот. Само той и моят син.

Синът ви също се занимава с музика?
Имам чувството, че преди той да се роди, нямаше кой да ми отвори вратата. Концерти навсякъде по света, ама като се прибереш вкъщи - празно. И изведнъж ми светна лампичката. Тони се роди чак на десетата година от брака ни. Толкова е музикален, сякаш обременен от нас двамата. Не искам да го хваля, но това е факт. Пише текст, музика, пее и изпълнява всичко - на пиано, на китара. Само на барабани не свири. Искаше да учи биотехнологии и беше приет в четири университета в Америка. Но аз го помолих да си избере нещо в Европа и той беше приет в Германия. Тук завърши Американския колеж с много висок успех и с две специални награди. Но преди да замине, записа осем страхотни парчета. Тома Спространов направи час и половина предаване с него и каза, че синът ни ни е надскочил, че е различен.

Спазвате ли определен хранителен режим?
Придържам се към разделното хранене. Преди години стопявах много килограми с японското чудо, но сега просто внимавам с това, което слагам в чинията си. Не смесвам въглехидрати с мазнини, вечер ям салати и месо. Не прекалявам с тестените изделия. И когато изразходваш енергия, няма начин да не си добре.

Какво правите през свободното си време?
Свободното си време прекарвам във фитнеса и в грижи за външния си вид.

Имате ли си свои мечти?
Много ми е мъчно, че се стигна до такова обедняване, че българинът не може да си позволи удоволствията, които някога бяха неразделна част от живота му – театри, концерти, кино, опера, балет. Мечтая си моите фенове да могат да идват на концертите ми с целите си семейства, а не да са принудени да пестят средства, за да има и какво да ядат. Обидно е, че животът ги кара да правят такъв избор.
Често разплаквате публиката с вашите песни, преживели сте и лични семейни драми?
Моята песен На мама наистина цели потоци сълзи предизвиква. Преди няколко години загубих майка си при автомобилна катастрофа и бях първата в България, която направи концерт Не на агресията по пътищата през 2001 г. На него се събраха най-големите звезди на страната ни. Тогава записах песента На мама и я изпях. Знам, че тя разтърси душите на хората. Винаги на концерт публиката плаче и аз заедно с тях. Много емоционална е песента и явно е докоснала хората дълбоко.

Вие сте една от изпълнителките, които са се срещали с Ванга?
Преди години имах турне с над 400 концерта в Русия, след като се прибрах в България, директно заминах за Рупите. В един момент тя пристигна с бялата си Волга, слезе и отсече: „Певицата ке я приемем трета”. Изумих се, кога е видяла, че аз съм там. Имах само един въпрос и през цялото време треперех като листо пред нея. Каза ми само: „Сопри се, ке родиш, нищо ти нема”. Така и направих, и на шестия месец след това вече бях бременна. Ванга излъчваше една благост, една добра енергия. И когато аз докоснах за миг едната й ръка, за да й благодаря за хубавото предсказание, усетих кожата й. Беше доста възрастна жена, а кожата й беше като на бебе. Няма да забравя точно този допир с ръката й, усещането, което ми даде.

Каква е философията на вашия живот?
Прави добро, развивай талантите си, които са ти дадени от Бога, вярвай и се бори за реализацията на мечтите ти. Това е моето житейско мото.

Какво ви предстои до края на годината?
Ще имам годишнина от своя брак. На 30 октомври се навършват 31 години, откакто съединихме половинките си, събрахме пъзела - и толкова години се допълваме.