Силвия  Лулчева става известна с дублирането на филми, сериали и реклами. Най-известна е с работата си по Сексът и градът, От местопрестъплението: Маями, Забравени досиета и Женени с деца. Тя завършва НАТФИЗ през 1992г. в класа на Стефан Данаилов. От много години е актриса в трупата на Младежкия театър. В момента продължава да се снима в сериала Столичани в повече, където изпълнява ролята на Славка Лютова. В края на юли  заминава за Лондон, където заедно с Владимир Пенев ще представят спектакъла Дуети на Театър 199. Силвия е сред хората на изкуството, които поддържат активна социална дейност. Тя е доброволен посланик на SOS Детски селища и заедно със спортистите Ивет Лалова и Красимир Балъков и колегите си Елена Петрова и Мариян Бачев се включва в акциите в подкрепа на деца и младежи, лишени от семейство и дом. Лулчева има една дъщеря от актьора Васил Бинев.

Силвия, остава ли ви време да се насладите на ролите си?
За мен критерият във всичко, което правя, е да знам, че съм си свършила добре работата. Не звучи много хубаво, като е казано от човек, който работи за публиката. Разбира се, интересувам се от нейното мнение, но по-важният критик съм си самата аз. Приемам критика и похвали от хората, но много добре знам кога точно съм можела да направя още нещо по-добре, за да взема златния медал. А скоростта не ми пречи в реализирането на плановете ми. Това е все едно да ме питаш: „Като караш Порше, доставя ли ти удоволствие, или по-предпочиташ да си с каруца?”. Позволявам си друго да ми пречи, а то е грешка – и това е да допусна, че бих могла да променя нещо или някого. А не става така. Не можеш да накараш някой човек да се движи с твоята скорост. Да го накараш да си мисли, че мисли като теб. Този сезон не репетирах нищо. Това ми беше 21-ят сезон в Младежкия театър, който отпразнувах като не репетирах нищо. Може би е необходимо на актьора от време на време. Имало е сезони, в които съм играла на 4-5 сцени, включително и бургаска. Не се обиждам и не се сърдя на тази непредвидена ваканция. Натрупва се умора, а трябва да си помогнем на тялото и духа.

А отказвали ли сте някога роля?
Случвало се е, но не защото не ми е харесвала ролята, а защото не мога да се справя с няколко неща едновременно. Сами разбирате, че при 12 часа репетиции и с другите ангажименти, които не са никак малко, като прибавим и денонощната ми грижа за децата от SOS Детски селища, просто няма как. В желанието си да свърша повече работа за по-кратко време усложнявам нещата. Чета едни много умни книги, в които се казва как човек трябва да се наслаждава на мига и да оставя нещата да се случват, независимо от предварителния план. На теория съм много добра в това, но на практика се опитвам да предвидя, да помогна, да режисирам неща, на които после съдбата страшно се разсмива. Нали знаете: Най-хубавият начин да разсмееш Господ е, като правиш планове. А най-хубавите неща наистина се случват, когато се отдам на мига.

Какво мечтаете да изиграете?
Екатерина Велика стои от много години в главата ми като специален женски образ. В киното коя ли не се опита да я изиграе и все несполучливо, според мен. Но не съм от актрисите, които стоят с някаква пиеса в ръка и се молят: „О, Господи, насочи някой режисьор да ме вземе”. Оставям се да бъда избирана, което е най-неприятното в моята професия.

Важен ли е контактът с публиката?
Ако той липсва, актьорът се затваря, изолира. Нали играем, защото имаме отсреща човек, с когото обменяме това, което искаме да кажем. Ако той ни е изпреварил в търсенията си или пък ужасно е изостанал и не е стигнал до нашата точка на кипене, не е той виновен. И не можем да кажем: „А, не ме интересува, аз ще правя изкуство за мен и за още 5-6 души.” Аз не съм жадна за такова изкуство.

От екрана често разсмивате публиката, такава ли сте и в живота?
Ами по-рядко се шегувам, по-рядко се разсмивам, по-рядко мога да си позволя да се отпусна и да съм човек, който наблюдава ситуацията, а не е вътре в нея. Може би причината за това е, че имам болезнено чувство за отговорност, което вместо с годините да затъпее и закърнее, вместо да ставам все по-лек и безотговорен човек, аз ставам все по-военизирана, дисциплинирана и все по-изискваща от себе си и от околните. А светът не върви натам. И искрено съжалявам, когато не позволявам на хората да ме разсмиват, а искам от тях просто да си вършим работата. Хората изискват от теб да си такъв смехурко и в живота, както на екрана. Но аз май не мога да отговоря винаги със същото, защото мисля за 48 неща едновременно. Знам, че това е несправедливо към хората, които искат да те свързват с екранната ти героиня. Те ме виждат в Пирогов, в бензиностанцията, в някой магазин и искат да съм в роля, но аз имам други тревоги и е нормално да не съм в ролята на телевизионната им героиня. Но какво да направя? Да се променя?