Онкоболна жена от Варна даде урок на интелигентните протестиращи като въпреки нелеката си съдба подкрепи кабинета на Пламен Орешарски. Нещо повече - за да покаже съпричастността си и вярата, че новото правителство може и да пребори кризисната ситуация, тя обяви гладна стачка, пише Всеки ден.

"Според мен трябва да се изчака някакъв гратисен период, за да се види кабинетът Орешарски как работи, дали ще изпълнят предизборната си програма, за която сме гласували. Тогава вече ще можем да реагираме и ние, които сме в подкрепа на това правителство. Но в момента аз като избирател не мога да реагирам, след като не виждам какви мерки са предприети. От първия ден има натиск над правителството чрез протести", обясни простичката си, но мъдра логика 57-годишната Юлиана Лазарова.

Дамата задава и разумния въпрос как тя въпреки че има две сериозни заболявания - рак и диабет, не може да излезе за 15 минути от работа, а депутатите от ГЕРБ например могат да си позволят да откажат да защитят интересите на хората, гласували за тях.

"Събориха ГЕРБ, защото техните безобразия бяха много на всякакви нива. С тези подслушвания и с много други неща се убедих, че хората в България дори нямат възможност свободно да изразяват мислите си. Има платени коментиращи по форумите, както има и платени протестиращи. Не мога да си представя как вместо да ходиш на работа, 10 дни ще си денонощно на протест. Очевидно е, че някой плаща", категорична е Лазарова. Тя смята, че с обиди и насилие нищо не става.

"Защо ние, които сме зад Орешарски, 4 години не стачкувахме - да не би при ГЕРБ да ни беше живота идеален!?", посочва още болната жена и укорява бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, че е похарчил милиони за слухтене, вместо за образование и здравеопазване. "Не може да се изсипят милиони за подслушване. Не може ти да имаш 6 апартамента. Не можеш да си ги купиш, освен с далавери. Как може единия да е толкова богат, а друг да няма какво да яде. Всеки ден храня една лелка, която срещам на казана в квартала си, защото няма какво да яде. Внукът ми, когато не слуша, го водя в училището за слепи деца. Там е мъка, разбирате ли, мъка е. Ние не мислим за тези неща, а мислим как да вземем по-голямото парче от баницата. Не стават нещата така", казва с въздишка Юлиана.