Със сълзи на очи младата дизайнерка Миглена Каканашева си тръгна от Къртицата и така се превърна в третия участник напуснал играта. Един от най-силните играчи, любимата на рапъра 100 Кила, разказва за някои от своите най-големи вълнения в играта и в живота въобще.

Защо напусна риалитито на ТВ?
Истината е, че напуснах шоуто, защото Къртицата победи. Мисля, че останах неразбрана. Безкрайно мъчно ми е, че в момента не съм вътре. През цялото време се опитвах да убедя играчите, че съм искрена. В нито един момент не съм разглеждала себе си отделно от тях. В реалния свят работя постоянно в екип и не мога да си представя да постигна нещо без него. Така играх и в шоуто. Може би предназначението на силните играчи, въпреки че аз не се смятам за най-силния играч, е да проправят път на Групата до финала.

Мислиш ли, че номинациите, които ти получи, може да са били на лична основа?
Не ми се иска да вярвам, че е било на лична основа. Но каквато и да е причината, ако имах възможност отново да я играя тази игра, бих го направила.

Според теб наистина ли Жени Калканджиева е Къртицата?
В момента - да. Къртицата според мен задължително трябва да се търси в провалените мисии. Преди да вляза в Базата мислех, че Жени е силна жена, постигнала страшно много. Очаквах тя да бъде човекът, който постоянно ще насърчава и мотивира. Преди всяка мисия обаче Жени обяснява колко трудно е всичко, как няма да се справим, как трябва да се откажем предварително. Иска ми се да вярвам, че Жени се е държала така, защото тя е Къртицата, а не защото не е такава, каквато всички ние виждаме отвън - силна и безкрайно много постигнала жена.

Някои от участниците в началото споделяха, че Къртицата е актьор?
Когато бях в къщата на Валя и на Моро намерих един вестник, в който имаше статия за Деян Донков, в която бяха описани неговите хобита и нещата, които той обича. Когато отивах на теста бях много уплашена и бях в едно такова състояние на безтегловност, в което не можех да взема окончателно решение как да играя. А аз цял живот, когато изпадна в подобна ситуация, гледам да слушам вътрешния си глас. Този глас много често е против разума ми, против емоциите и усещанията ми, но винаги го слушам, защото ме води по правилните пътеки. И преди теста, този глас ми казваше Деян. Затова реших да играя с него. Освен това накрая си поставих и още едно условие, ако копията забити пред мен са нечетни, ще играя с Деян, а ако са четни ще играя с Жени. И бяха 5.

Малко преди да напуснеш Базата ти живя с ромското семейство. Това притесни ли те?
В началото на престоя ми там ние имахме едни прекрасни взаимоотношения. Те ме правеха на циганка, учеха ме да готвя, аз пък от своя страна облякох Валя с моите дрехи, направих им едно джакузи с написани всичките им мечти,  и т.н.. Но те са хора, чието ежедневие е изключително концентрирано върху изкарването на прехраната им и работата, особено Валя, която дори и в обедната си почивка върши нещо. Тя е тази, която носи семейството на плещите си. Когато я попитах кога и остава време да мечтае, да визуализира желанията си, тя ми отговори просто: Аз време за глупости нямам. В началото се стараех да разбера ежедневието им, да се науча на всичките им навици, но към последните дни между нас се получи едно разминаване на светогледи. Принципно аз трудно приемам забележки, но специално в този случай се опитвах да съм много толерантна. Те много се обиждат, ако някои ги дискриминира и ги нарече цигани, но истината е, че те сами се дискриминираха, но по чисто човешки белези. Те не осъзнават, че хората могат да са различни или пък че е възможно някой да не може да готви.