С небивал интерес на 14 март в кино Люмиер премина световната премиера на филма - “Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър.” Филмът беше част от документалната програма на София филм фест.

В Лондон на 7 септември 1978 г. на моста Ватерло се случва едно от най-емблематичните политически убийства от времето на Студената война. Българският дисидент Георги Марков е отровен с пробождане в крака, както си мисли той – с върха на чадър. Само четири дни след това писателят умира.
90-минутната българо-германска продукция е дело на режисьора и сценариста Клаус Дексел. Сред специалните гости на прожекцията беше съпругата на Георги Марков – Анабел, която участва във филма. Освен нея в сензационния филм вземат участие - Любен Марков, Ричард Х. Къмингс, Франческо Гулино и Коста Богацевски. В ролята на продуценти са - Клаус Дексел, Мo Дреер, Мартин Лудвих и Александър Донев. В операторския екип влизат - Оливер Закс и Василена Горанова.

Режисьорът на документалната лента разказва „Първоначалната идея ми дойде от един филм за шведския дипломат Раул Валенберг, който по време на Втората световна война в Будапеща спасява хиляди унгарски евреи, но след 45-та година е отровен с рицин в Съветския съюз. Същата отрова е използвана и при убийството на Георги Марков“

Във филма се представят редица неизвестни досега моменти. Според Дексел извършителите на покушението са били поне петима, като чадърът, за който доскоро се смяташе, че с върха му е прободен Георги Марков, служи само за отвличане на вниманието. По всяка вероятност използваното оръжие е малък предмет, който при допир с жертвата, инжектира отровата рицин. Смята се, че атентатът е дело на българската Държавна сигурност с помощта на съветското КГБ. За първи път обстойно се аргументира и хипотезата, че британските тайни служби са предпочели да бездействат, въпреки че са имали достатъчно информация, за да предотвратят атентата.

Снимките на филма започват през есента на 2011 г.. В България Дексел разговаря с ген. Коста Богацевски, бивш зам.-директор на Националната следствена служба. По-късно документира и срещите си с Анабел Маркова и с бившия шеф на охраната на радио Свободна Европа Ричард Къмингс. Дексел проследява и следата Пикадили по този начин Франческо Гулино става главен участник във филма.
Франческо Гулино е италианец с датски паспорт и се явява единственият официално заподозрян в убийството на Георги Марков.

Българските тайни служби вербуват Гаулино през 1971 г. По онова време той е 25-годишен и има зад гърба си две обвинения за трафик на наркотици. Гулино е подпомогнат от ДС да започне самостоятелен бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген. През 1977-ма посещава четири пъти Англия. Винаги отсяда в близост до жилището на Георги Марков, документират архивите на Скотланд Ярд. Документирано е също, че след покушението Гулино напуска Англия. И никога повече не се завръща.

В края на 1991 г., българското разследване за убийството на Георги Марков започва да търси улики по следата Пикадили. Гулино е издирен и арестуван в Копенхаген. Девет часа е разпитван от българския следовател Богдан Карайотов, както и от британски следователи, в присъствието на датските власти. Седмици след това Франческо Гулино е освободен, след което напуска Копенхаген. И изчезва.

Клаус Дексел открива Гулино в австрийския град Велс в провинция Горна Австрия. "Първо се лутахме по следа в Чехия, после в Унгария и така стигнахме до Австрия", разказва той. "Позвънихме на вратата. Отвори ни мъж на около 60-годишна възраст с приятна външност. Ние казахме, че сме екип от АРТЕ и искаме да разговаряме с него за бизнеса му с картини и антикварни предмети."

Дексел и Гулино разговарят около час и половина. "Направи ми впечатление на много обигран човек. Попитах го направо дали той е убиецът на Георги Марков. Отговорът беше: не", споделя режисьорът. А уточнението на Гулино било: "Дори не знам кой е Георги Марков. Искаха да го изкарат като Пастернак или Солженицин, но той не беше като тях."

„Основният мотив да бъде Георги Марков накаран да замълчи е, че Тодор Живков и най-близките му хора са се почувствали силно засегнати, агресивно нападнати от това, което писателят е говорил за българското политическо и партийно ръководство в прочутите си Задочни репортажи“, допълва авторът на филма.