Като творец беше в друг коридор, той беше патриарх. С такива думи Стефан Данаилов описа актьора Георги Калоянчев, който почина вчера на 87 години. Ламбо и Стоянка Мутафова се просълзиха и разказаха за невероятния талант на Калата.

Познавам Георги Калоянчев от преди 1963 година. Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова идваха от време на време вкъщи. Така че съм чувал гласа му и съм му пипал ръката още като бях юноша, спомни си Данаилов. Няма да коментирам какъв актьор беше Калоянчев. Ако трябва да сложим думичката велик, защото се оказаха много велики хора в творчеството, което не е така, действително тук може да се каже за Георги Калоянчев, че е и патриарх и действително велик. Като творец той беше в друг коридор и останалите бяхме в друг коридор", призна актьорът.

"Дето се казва аз остарях по време на Калоянчев. Освен младежкия контакт, който съм имал дотогава, с нищо особено не ме е впечатлявал, шумен човек", усмихна се Данаилов. Той си спомни, че през 1963 година, когато бил студент, преподавателят на бъдещите актьори Методи Андонов ги завел в „Сълза и смях". „Погледна часовника - беше 20 ч. и каза: „Обличайте се и тръгвайте", и отидохме в сегашния "Сълза и смях". Качи ни на балкона, играеха се "Свинските опашчици" и една безумна сцена, в която Калоянчев свиреше на един тромпет, невероятно смешна история.

Той ни заведе да видим точно тази сцена. След това се върнахме в час и той ни каза: „Ето за това говоря. Това е органиката на актьора", посочи Ламбо.

„Беше ми любопитно какво правят извън сцената, той до такава степен се омайваше, като се обърнеше към публиката едни физиономии правеше, като се обърне към нас, с гръб към публиката други физиономии и това по едно и също време го правеше. Той изигра гениални роли, говоря за времето, когато Сатирата беше на своя връх", каза Данаилов. Т

Той разказа и че първият му професионален досег с Георги Калоянчев е бил във филма "Инспекторът и нощта" през 1963 година. Ламбо призна, че се панирал покрай големия актьор. "Това, което той правеше на сцената, като го гледаш като зрител, можеш да си кажеш: „Това и аз мога да го направя".

С такава лекота играеше. Той не се маскираше, не си правеше визуални промени, но толкова различни герои направи. Това е големият актьор, когато правиш всичко с такава лекота, когато имаш чувството, че този човек може да започне да играе отначало пиесата още един път", каза още Стефан Данаилов.

Близката приятелка на Калоянче и негова дългогодишна сценична партньорка Стоянка Мутафова каза, че Калата винаги е работел много сериозно. "Неговият живот беше театърът. Той не признаваше веселби, заведения, а театърът, сцената, той живееше на сцената, но когато се разболя и остана без сцена, това страшно му се отрази на психиката", обясни актрисата.

„Много ми е мъчно, че не можах да се кача да го видя. Нещо предната вечер ме стрелна и си казах: „После ще ида да го видя", но сутринта трябваше да пътувам за Варна. И разбрах, че е починал преди да ми започне представлението. Много му се искаше между мен и него да продължи работата на сцената", разказа Мутафова.

"Каза ми: „Стояно, не мога да живея без театър. Аз не живея". "Много ми е тежко за него. С мъжа ми бяха много близки. Никога няма да забравя, когато погребвахме мъжа ми, той плачеше на гроба му и казваше: Запазете ми едно местенце, искам да съм до него един ден, до него искам да легна. Искам да кажа колко чувствителен беше, колко много обичаше Нейчо, искрено. Сигурно ще бъдат пак двамата някъде", разказа Стоянка Мутафова.

За Калоянчев разказаха и Христо Мутафчиев, режисьорът Иван Ничев и сценариста Юрий Дачев. „Много е тъжно това, което се случи. Не само на българския театър, но и на българският народ си отиде усмивката заедно със смъртта на Георги Калоянчев", сподели Христо Мутафчиев. Той разказа, че за последно го е видял преди година - година и половина. Мутафчиев заяви, че се чувства горд от думите на Калата, че е бил добър актьор. Според него, Калоянчев ще остави чувството, че всеки трябва да прави това, което наистина обича и иска.

„Георги Калоянчев бе великолепен актьор. Калата бе трагикомичен актьор и най му прилягаха такива роли. Точно такъв бе и образът на Бай Ганьо, в който той се превъплъти незабравимо", призна Иван Ничев. И допълни, че за ролята имало и други номинации, като тази на Васил Михайлов, но изборът на Калоянчев бил най-добрият.

Калата дори започнал да се държи като героя си и извън сцената - по ресторанти и когато излизал с колегите си. Ничев пожела всички следващи поколения да имат свои байганьовци, но този Бай Ганьо ще остане в сърцата на хората. „Ние трябва да го изпратим с усмивка и ръкопляскане", обяви режисьорът.

По думите на сценариста Юрий Дачев, Калоянчев през смях, по български, успявал да подтиква хората да продължат напред. „Това бе част от неговата човешка и актьорска магия. Той си остана човек, будещ възхита, като в същото време бе здраво стъпил на земята. Затова хората го обичаха", допълни сценаристът.

Източник: Всеки ден

Снимка: БТА