Беше голямо и красиво приятелство с познатия ви вече д-р Ангел Енчев. Бяха пътувания и спомени , които ще запазя само за себе си. Бяха обещания в професионална и приятелска вярност, нито едно от които не се случи, споделя Евгени Минчев пред Супер 19'.

Обикновено казват Шерше ла фам /Търсете жената/ и моите скромни първоначални обяснения за раздялата ни бяха насочени именно към краткосрочната му съпруга. Понесох последствията на своята вярност оставайки безмълвен и почти безчувствен от непознатия за мен начин на прекратяване на отношенията- в случая- с един имейл.

Д-р Енчев се появи в съзнанието ми когато видях първите билбордове с препоръчаното от мен мото „По телата им ще ме познаете”, което имаше за вариант и „По лицата им ще ме познаете”.

Дори билбордът в близост до Нови хан беше по-скоро адаптиран към това мото, а не специално отпечатан.

Сякаш бързал, да не изпусне момента. По-масираната билборд кампания с измисленото от мен рекламно мото „Благодаря Ви, доктор Енчев”, което изстреля рекламно личността му в пи ар-ските небеса, даде първият сигнал, че пластичният хирург се е заел да използва моите идеи и след като вече не го съветвам официално.

За негова жалост, добавените към „Благодаря Ви, д-р Енчев” фрази смъкнаха реномето му според моето скромно професионално мнение.

Д-р Енчев искаше да разпръска знания  и отношение към клиентите си, за които още не беше готов. Маркировката цензура покри именно тези непохватни фрази, които унижаваха и подценяваха стойността на жената по принцип.

Днес чета цели страници за Първата книга за пластичната хирургия в България, чиято идея също беше дадена от мен. Не само беше дадена, но ми костваше една година да го убедя да я започне. Отношенията между хората и тяхното продължение се основават на доверие. Д-р Енчев вероятно е прекрасен със своите пациенти, но постъпи византийски /а той е учил в Гърция/ с един приятел.

Припомням си една латинска поговорка, която може пък да се отнася и до него – Страх ме е от гърците, дори когато ми дават подаръци.

Приятелят съм аз и му посочвам пръст, нека той да си избере кой от всички познати пръсти- единият обикновено е предупреждение, а другият изразява по-нисши страсти.

Д-р Енчев  явно е човек с временна трайност- нещо като помпозните букети, които траят докато бъдат поднесени. Нещо като бурканче кисело мляко на слънце. Нещо като политик в предизборна кампания- каквото днес говори, не е нужно утре да бъде актуално.

Д-р Енчев си позволява да загърби човек, който го създаде медийно и нека това послужи като ориентир на онези, които ще имат вземане-даване с него тепърва. Може би е редно да спомена, че нямам никакви финансови или авторски претенции към споменавания господин.

Това е открито писмо към съвестта му, целящо предпазването му от високомерие, високопарие и самозабравяне. Това е една предписана рецепта за  коректност, която той ще избере дали да изпълни или не.

Откритото ми писмо не цели той да бъде очернен, защото това остава на плещите на неговия професионализъм , но цели да му обърне внимание в правилната посока. Лекарите дават хипократова клетва.

Ние пиарите не даваме никакви клетви, нито кълнем. Но не мога да си представя, че ще изпратя имейл на онзи, който ме е създал и ще забравя, че съществува.

Който следи моя професионален път ще види, че в денят, в който д-р Енчев ме освободи от ангажимент, мои клиенти станаха двама от най-значимите пластични хирурзи в България. Както се казва – По делата им ще ги познаете. А Вие, БЛАГОДАРЕТЕ МИ, Д-Р ЕНЧЕВ.